Втора глава
Теди седеше в леглото в болничната стая. Тиктакането на стенния часовник отекваше в главата ѝ. Навън студеният дъжд продължаваше да вали. Дърветата протягаха оголени си клони като прозрачни ръце в небето. Всичко бе мрачно и сиво, а опадалите по земята листа образуваха жълто-кафява пелена на измръзналата земя. Сградите бяха сиви и безлични, наредени в редица една до друга. Сякаш някой бе отнел цветовете на света.
Теди усети студ, въпреки топлината в стаята. Потръпна едва забележимо и се сви в опит да се защити. Чакаше вече час тук сама и само картината на Мечо Пух разведряваше обстановката. Операцията бе започнала преди час. Тогава тя за последен път видя детето си. Бе плакала безутешно предната вечер, усещаше как силите я бяха напуснали. Гневът в гърдите се надигаше при спомена за предателството от нейният съпруг. Дочутите жлъчни думи, неизказаното неодобрение в очите му се забиваха право в сърцето на Теди. Чувстваше недоверие в собствените си сили. Страхът от случващото се ...