Бледите слънчеви лъчи се отразяваха плахо на повърхността на езерото. Във водата се виждаха малки кафеникави патици, които плуваха спокойно. Замъкът в Тракай, както винаги бе пълен с посетители. По дългия дървен мост, който водеше до средновековната постройка имаше хора от най-различни страни. Дори студеният вятър и задаващата се буря не бяха причина туристите да пропуснат да видят това великолепно място. Е, все пак дъждът и студът са нормални дори в средата на лятото за това място.
Наоколо се носеше особена енергия. Тя можеше да бъде усетена във въздуха, в блещукащата повърхност на водата и, разбира се, в замъка. Сякаш това място, пропито с толкова много история, криеше много неразкрити загадки, за които никой дори и не подозираше. Представяйки си как брегът край езерото е изглеждал преди векове, всеки един човек, посетил Тракай, би се почувствал специален от това, че може да го види в наши дни. Би се почувствал горд от факта, че е имал възможността да върви по земята, по която някога ...