Една история ще се опитам да разкажа за едно момиче, което било със стъклено сърце. То било различно - не можело да изпитва чувства, защото стъклото не го допускало. Това момиче не можело да усеща ударите на сърцето си, не можело да чува гласа му, не можело да се влюби. Не се усмихвала, защото не усещата радост, не била щастлива, защото никой не можел да и обясни какво е това чувство. Гледала хората около нея и се чудела защо се усмихват и се държат за ръце. Опитвала се да разбере какво ги кара да се прегръщат. Но нямало отговор. Момичето не знаело и какво е тъга, нали нямало сърце, с което да почувства това?Живеела, но някаде там, в сърчицето й, не се усещал ритам и пулс. Лицето и не се променяло, нито една скула не трепвала.Чувала какво става около нея и виждала, но сякаш тишината била по-силна от това. Сякаш била в стъклен кръг и тя е затворена там. Искала да бъде като останалите, да се усмихва, да се смее, да се радва. Един ден тя вървяла по прашната и сива улица. Изпуснала  нещо без да иска на земята и понечила да го вдигне. Изведнъж нечия ръка се протегнала и подала изтърваното. Тя докоснала тази ръка и усетила странна топлина. Вдигнала глава. Видяла непознато момче, което й се усмихнало и й подало ръка. То казало: „Здравей.” Толкова нежен глас тя не била чувала никога. За първи път усетила да бие сърцето й. Никога досега не била усетила това странно чувство като сега, та нали то било стъклено? Тя видяла нечии очи, хванала нечия ръка, стояла пред някой непознат. Гледала го как той й говори и усещата топлина. Как можело някой да я някара да  се усмихва и да се смее? Толкова нежно й говорило това момче... Питате се какво станало  с тях? Да... те били влюбени наистина, в този ден момичето със стъклено сърце почувствало за първи път какво е да си влюбен. Вървели по прашната улица и момичето усетило как топлина покрива тялото й. Усмихнала се на загадъчното момче и в миг усетила как всичко пред нея става черно, мрачно и студено? Питате - какво се случило? Момичето със стъкленото сърце поело последна глътка въздух и затворило очите си. Момчето я прегърнало, опитало се да я съживи. Той я искал само за него, искал да даде цялата си истинска и силна любов, опитвал да я върне при него, но неуспешно - той самият бил този, който разтопил нейното малко, нежно и стъклено сърце!