Монолог
Вдъхновено от сценария "Коси в прахта"
Дръж се, Земьо, потърпи... Още мъничко почакай. Ти чу ли... Мале - от зори, идат... чети, а оръжието, майчице, байряк е.
Виж ме, Боже, що пред сега стоя. Ти позна ли... аз съм... твоята Румяна? Забий камбините да закънтят. До горе, нека чуят се оттатък Рая.
А ти, небе, що тъй си се смръщило? Я, облаците си сбери. Нека целий свет да види - българин за свойта земя̀ как готов е да умре, за семейство, за родина и за тия де след нас ще се родят. Боже, тебе моля, помогни ни, реки от кърви ще текат.
Врага телата ни отне, ала душите, Боже, не успяха. За теб ще са навеки те и за тебе, Мале - толкоз любена и толкоз свята.
За мене радост няма веч, откак Димитар... си отиде. И колко още твои верни синове - лежат там, нейде у балкана. За себе си аз що да жаля - неее - на тех им помогни. Стъпките им, Земьо - скрий ги, от предатели пази и от страшний враг спаси ги. Че пет ли века веч ще станат, откак туй робство ни душѝ.
Взѐми силите ми, Боже - ти на тех ги занеси. Очите... Мале, сал покрий ги, още малко потърпи, от свобо̀да се печели, нема кой да я дарѝ!
© Виолета All rights reserved.
