Монолог на един кмет
Стихна изборната гюрултия. Победих! Не съм от тия, дето се предават лесно. Всичко е о'кей. Чудесно! И за работа веднага хванах се, без да отлагам.
Днес прегледах ЕСГРАОН*-а. Жителите на района подредих по а, б, в.
Разделих на групи две: по-малката група – „ род”, по-голямата - „народ”.
След това съставих плана откъде да я подхвана: Първо, мен ще подредя –
къща, вила и кола. После ще оправя брата, по-нататък и сестрата,
шурея и баджанака, братовчеди – батю, кака...
Боже мили, какъв род!
Но ще трябва да прегледам бързо групата „народ”. Грешка аз да не допусна и да взема да пропусна някой верен аркадаш – съпартиец, сиреч наш!
Че партийната ни дружба, трябва да скрепя със служба. Ще го туря секретар. Абе... може и пъдар. Важно е от днешна дата да се води на заплата.
Секретар ще сложа Рада. Хубавица, пък и млада! Свежа, винаги засмяна /пазвата й разкопчана.../. Кабинета ще краси и кафе ще ми вари.
Зле е със грамотността, но... това не е беда!
Колко уморен съм днес! Ризата ми плувна в пот. Никак, никак не
е лесно да работиш за народ!
__________________________________________________________________
*ЕСГРАОН - Единна система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението
© Мария Марковска All rights reserved.
