5.02.2019 г., 13:33 ч.

Монолог на един кмет 

  Проза » Други
577 0 3
1 мин за четене

Стихна изборната гюрултия. Победих! Не съм от тия, дето се предават лесно. Всичко е о'кей. Чудесно! И за работа веднага хванах се, без да отлагам.

       Днес прегледах ЕСГРАОН*-а. Жителите на района подредих по а, б, в.

Разделих на групи две: по-малката група – „ род”, по-голямата­ - „народ”.

След това съставих плана откъде да я подхвана: Първо, мен ще подредя –

къща, вила и кола. После ще оправя брата, по-нататък и сестрата,

шурея и баджанака, братовчеди – батю, кака...

Боже мили, какъв род!

Но ще трябва да прегледам бързо групата „народ”. Грешка аз да не допусна и да взема да пропусна някой верен аркадаш – съпартиец, сиреч наш!

Че партийната ни дружба, трябва да скрепя със служба. Ще го туря секретар. Абе... може и пъдар. Важно е от днешна дата да се води на заплата.

        Секретар ще сложа Рада. Хубавица, пък и млада! Свежа, винаги засмяна /пазвата й разкопчана.../. Кабинета ще краси и кафе ще ми вари.

Зле е със грамотността, но... това не е беда!

         Колко уморен съм днес! Ризата ми плувна в пот. Никак, никак не

е лесно да работиш за народ!
__________________________________________________________________
*ЕСГРАОН - Единна система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението

© Мария Марковска Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Монолог »

46 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??