Монолог на една девствена котка
МОНОЛОГ НА ЕДНА
ДЕВСТВЕНА КОТКА
- Мияу-у-у-у, хайде надигни се, бе човек, вече обяд наближава. Водата ми от вчера несменена, в купичката ми три трохи, а пък тоалетната ми вече сигурно и на съседите мирише. Ще взема да ти се изчишкам на завитата през глава муцуна, та ще се сетиш тогаз.
Как можах така да се заблудя, като те видях за първи път с децата в животинския магазин. Аз те избрах и хак ми е сега, да си тровя живота с тебе. Жена ти те заряза, децата се запиляха по чужбини и я си дойдат по Коледа, я не, та само ти ми се моташ по цял ден пред очите. И като се забиеш в тоя лаптоп, преграквам дорде се сетиш, че съм тук.
Десет и кусур години те търпя, да ме подхвърляш към тавана, да ми пръхтиш в корема и да ме хапеш по ушите, ама край, писна ми. Поне котенца да бях си родила, а то... Тоя котур, дето ме заведе при него, или му ги беше отхапала мишка, или беше минал на другия бряг, ама никаква не я свърши и туй беше. Други котараци в района няма ли, ама кой да се сети за мен, кой?
А си станал един цинцар напоследък: "Роял Канина" ми го мешиш с разните му там Уйскъси, Фрискъси и други ГеМеО-та. Добре че от време на време те навестява оная добра женица, та и ти манджица да вкусиш, па и аз с нещо по-така да се облажа. И не си мисли, че не ви усещам, как правите туй, онуй! И ний можем да пъшкаме!
- Мя-у-у-у, айде, бе човек! Качвам се отгоре ти и толкоз. Тук някъде трябва да ти е главата...”шар-р-р-р”.....
© Лордли Милордов All rights reserved.
