Какво да ти кажа? Да хукна към теб както до сега ли? Как да ти обясня защо няма, като дори не ми се и говори за това, и не само за това, не ми се говори с теб. Е, ако се беше случило преди време, сигурно -щях да ти се обяснявам и от дългото обяснение най-вероятно щях да се почувствам и виновна, че не пуша. Но вече помъдрях или остарях, и аз не знам кое точно, и спрях да давам обяснения. Ще се сетиш. Седя, гледам и се пуля във вайбъра. Знам, че ти се пулиш от другата страна защо не ти отговарям. Не знам обидена ли съм, но знам, че не съм сърдита. Ако съм сърдита, ще трябва да се присърдя, да ми мине, да забравя, а аз знам, че няма да ми мине. Колко време, и да... оххх, и аз не зная как да го кажа; добре де, да не си забелязал, че не пуша? Да ми носиш армаган цигари? С друга ли ме обърка или никога не си обръщал внимание аз какво обичам и правя, няма значение. Все ми е едно, оправдания не ми се слушат, за това и няма и да чуеш. Не е лесно месеци наред да си живял с мисълта, че си харесва ...