Вървя по улиците на този непознат град и попивам от всичко, което се случва около мен. Разперила съм сетивата си като пипала и те жадно опипват света.
Различно е. Толкова е различно. Мислех си, че навсякъде е еднакво, но напротив. Обикалям сама улиците, без да усещам самота, тълпата около мен ми прави компания в тази ранна пролетна нощ. Никога не предусещам пролетта. Една сутрин просто излизам на терасата и тя е там и навсякъде. Изненадва ме и ме принуждава да изоставя мрачните зимни мисли и настроения. Пролетта е повърхностна, но и никой не очаква повече от нея. За какво са ни претенции през пролетта, особено ако искаме да се влюбим?
Уличните фенери са запалени и смесват светлините си с тези от безбройните кафенета и барове. Флиртуват закачливо цяла нощ и се разделят с уговорка за нова среща при следващия залез. Ще ми се и аз да бях като тях.
Ако улиците не бяха толкова оживени, щях да вървя, докосвайки стените. Пропити са с толкова много любов, че е почти осезаемо. Знам, че ако ги до ...