Увод.
Отдавна замислях поредица от разкази, напомнящи за онези, невидимите хора сред нас. За незабелязваните човешки същества от моя роден квартал. За отминаваните, когато сме забързани нанякъде, погълнати от свои проблеми или радвайки се на своето лично щастие. Но, ако пожелаете да разтворите широко своите очи, тях ги има навсякъде. Някои ще свият рамене, приемайки историите за измислени. Други ще повярват и ... ще пожелаят да забравят, с оправданието, че няма нищо ново под слънцето на нашата земя. Трети дори няма да стигнат до края на разказа и то в случай, че изобщо се вгледат в моите редове. Намирам всичко това за нормално и напълно човешко. Все пак започвам да пиша и ако някога има поне един замислил се, че описаните човешки същества са като нас самите, то съм изпълнил своя дълг към моите истински герои. Защото спомените за тях са част от моето детство и моя живот.
Ще бъда щастлив от това и вярвам, че и този читател обича, също като мен, да се разхожда с ръце в джобовете, когато в ...