Моят призив (2 юни)
Означава ли, че съм патриот това, че всяка година на 2 юни, докато стоя права и слушам сирените по случай деня на Христо Ботев, настръхвам цялата и сърцето ми се изпълва с толкова уважение, възхищение, поклонение и любов към тези хора, които са направили най-голямата жертва на този свят в името на България...? А означава ли, че съм патриот и това, че не мога да понасям онези хора, които или се правят, че не чуват сирените, или не знаят за какво са, или най-лошото - чуват и знаят, но не им пука...?
Задавам въпрос към всички, които ще прочетат това: толкова ли голямо усилие се изисква, да се изправиш на крака, да запазиш тишина и да благодариш в сърцето си на Христо Ботев и всички негови съратници, само за 3 минути? За мен това е един уникален, неповторим и изключително въздействащ начин да почетем паметта им. Моят призив към всички: толкова малко останаха нещата, които са си само наши, чисто български, нека не ги пренебрегваме и оскверняваме! Недейте погазва всичко, с което се гордеем и наричаме родно! Апелирам към всички, които днес не почетоха Ботев - моля ви, нека другата година успеете да отделите от драгоценното си изключително натоварено време 3 минути... за него.
ПОКЛОН!!!
© Зорница Събева All rights reserved.
