Моята - чудна, малка фея
Моята – чудна, малка фея се казва Алекс. Моята – чудна, малка фея се казва Александра. Моята – чудна, малка фея е само на... четири годинки! Тя наистина ми е ангелчето.
Толкова е крехка, толкова е крехка, че сега дори, когато пиша за нея, едвам натискам клавишите . Повечето букви дори не се печатат. Връщам се по няколко пъти за съответната буква!
Защо искам да пиша за нея – честно казано, не знам. Или това, че откривам невероятен смисъл да опознавам хората и... и да ги описвам. Единственото, което искам да изразя е... как ми пълни душата. Как ми пълни душата. В момента, в който я гушна, и целият свят се обръща! Става бял и красив, става чист и добър... става крехък и нежен! Става... Алекс. Това дете ме разтапя до неузнаваемост. Това дете ме кара да притварям очи и да изпитвам желание цялата да я прибера в скута си. Тъничка и крехка, наистина много, много мъничка, с прозрачна бяла кожа, със светла косичка, изящни движения и чудно детско любопитство.
Тогава става вълшебница. Очичките ù се въртят, молят, чакат, подкупват те, ръчички - като паяжинки се разтварят, косичката ù загръща целия свят, две тънки крачета подскачат към мен. В такива мигове съм сигурна, че това дете е излязло от чудна приказка, която никой освен мен и нея не е чел! Прегръщам я... и само си повтарям да внимавам, да внимавам да не би да я стисна малко по-силно... да я счупя... все едно държа нещо безценно, кристално, нереално. Магията е огромна. А тя се смее. Смее се и ме пита искам ли да ми изнесе концерт. Искам, разбира се. Започва. Но подготовката ù е блаженство за душата. Високите обувки, сцената и, нещо пригодено за микрофон, прическата ù с нежна, като коприна косичка... репертоарът. От детската е тази, знаеш ли я… Червен дядо. Тя е народна, а, не, чакай, чакай, друга... и започва. А бре, воденичарю. Вода ке намериме, житото ке смелиме... ръчичката ù с невероятен артистизъм и вживяване се долепя до гьрдичките ù! И веднага - искаш ли най-новата на... Пия за тебе... поредният неблагодарник...
Е, повярвайте ми! Който не е гледал и слушал концерта на моята - чудна, малка фея Алекс, е пропуснал половината си живот! Гласчето ù оглася целия свят, движения, маниери, излъчване, непринуденост те заковат на място! Душата ми гледа и слуша, сърцето ми, мозъкът, цялата ми човешка същност! И... и единственото ми желание е най-човешкото... Да я прибера до себе си, всъщност в себе си, да я обгърна цялата нежна и изключително крехка и за нищо на света... да не я пусна! Моята – чудна, малка фея, Алекс!
Стефка Галева
Гр. Сандански
© Стефка Галева All rights reserved.
