Моята – чудна, малка фея се казва Алекс.  Моята – чудна, малка фея се казва  Александра. Моята – чудна, малка фея е само на... четири годинки!  Тя наистина ми е ангелчето. 

Толкова е крехка, толкова е крехка, че сега дори, когато пиша за нея, едвам натискам клавишите . Повечето букви дори  не се печатат. Връщам се по няколко пъти  за съответната буква!

Защо искам да пиша за нея – честно казано, не знам. Или това, че  откривам невероятен смисъл да опознавам  хората  и... и да ги описвам. Единственото, което искам да изразя е... как ми пълни душата. Как ми пълни душата.  В момента, в който я гушна, и целият свят се обръща! Става бял и красив, става чист и добър... става крехък и нежен!  Става... Алекс. Това дете ме разтапя до неузнаваемост. Това дете ме кара да притварям очи и да изпитвам желание цялата да я прибера в скута си. Тъничка и крехка, наистина много, много мъничка, с прозрачна бяла кожа, със светла косичка, изящни движения и чудно детско любопитство.

Тогава става вълшебница. Очичките ù се въртят, молят, чакат, подкупват те, ръчички - като паяжинки се разтварят, косичката ù загръща целия  свят, две тънки  крачета подскачат към мен. В такива мигове съм сигурна, че това дете е излязло от  чудна приказка, която никой освен мен и нея не е чел! Прегръщам я... и само си повтарям  да внимавам, да внимавам да не би да я стисна  малко по-силно... да я счупя... все едно държа нещо безценно, кристално, нереално. Магията е огромна. А тя се смее. Смее се и ме пита искам ли да ми изнесе  концерт. Искам, разбира се. Започва. Но подготовката ù е блаженство за душата. Високите обувки, сцената  и, нещо пригодено за микрофон, прическата ù с нежна, като коприна косичка... репертоарът. От детската е тази, знаеш ли я… Червен дядо. Тя е народна, а, не, чакай, чакай, друга...  и започва. А бре, воденичарю. Вода ке намериме,  житото  ке смелиме... ръчичката ù с невероятен артистизъм  и вживяване се долепя до гьрдичките ù! И веднага - искаш ли най-новата на... Пия за тебе... поредният  неблагодарник...                                                                                                               

Е, повярвайте ми! Който не е гледал и слушал концерта на моята - чудна, малка фея  Алекс, е пропуснал половината си живот! Гласчето ù оглася целия  свят, движения, маниери, излъчване, непринуденост  те заковат на място! Душата ми гледа и слуша, сърцето ми, мозъкът, цялата ми човешка същност!  И... и единственото ми желание е най-човешкото... Да я прибера до себе си, всъщност в себе си, да я обгърна  цялата нежна и изключително крехка и за нищо на света... да не я пусна!  Моята – чудна, малка фея,  Алекс!    

                                                                                                           Стефка Галева

                                                                                                           Гр. Сандански