Ето, че изложбата бе към края си. Всичко отдавна бе продадено и договорите бяха сключени.
- Сандра, хайде да идем да хапнем нещо.
- Сам, благодаря, но не ми се яде.
- Но, скъпа, днес не си хапнала нищо!
- Не съм гладна. По-скоро ми се вие свят и ми е лошо.
- Така е, защото не се храниш! Откакто Алекс замина, почти не ядеш нищо! Не може така! Тръгвай! Не приемам откази!
- Но... Сам, чакам да се обади...
- О, хайде, ще се обади, разбира се, но ще говори с теб, след като си се нахранила! Виждаш ми се бледичка нещо... Тръгвай!
Двамата влязоха в кокетен ресторант на брега.
- Сам, харесва ли ти тук?
- Много!
- С Алекс обядвахме тук. ...