Просто се чудя откъде да започна. То бива, бива... Да направи срещата в Казанлък... Той утре ще реши да я направи в Париж, както е тръгнало. На мен ми е далече и се чудя дали да ходя. Но реших - ще отида и ще му кажа всичко в очите. Много съм му ядосана на този, как му беше името... Жоро, не... Джордж Вашингтон... не... как беше бе? А да сетих се - Георги Колев.
Да вземе и да напише:
Нали... шаба да... и после:
„Ще хапнем, ще пийнем, ще се повеселим... Носете си и стихотворения. Програмата ни е свободна, така че може да си направим импровизирано литературно четене. В късните часове доброто настроение може да ни отведе и на дансинга на някоя дискотека."
Как може такова нещо, бе?! Какво е това отношение?! Айде това, че аз не обичам да ходя по дискотеки, мога и да го отмина. Той не може да ми казва къде да ходя аз по късните часове, но това:
„ Носете си и стихотворения." Направо ме довърши. Събрах си нещата в сака, два - три чифта обувки, ботуши, две блузи, почти всички дънки и един цял с ...