Мястото на срещите се променя
Просто се чудя откъде да започна. То бива, бива... Да направи срещата в Казанлък... Той утре ще реши да я направи в Париж, както е тръгнало. На мен ми е далече и се чудя дали да ходя. Но реших - ще отида и ще му кажа всичко в очите. Много съм му ядосана на този, как му беше името... Жоро, не... Джордж Вашингтон... не... как беше бе? А да сетих се - Георги Колев.
Да вземе и да напише:
Нали... шаба да... и после:
„Ще хапнем, ще пийнем, ще се повеселим... Носете си и стихотворения. Програмата ни е свободна, така че може да си направим импровизирано литературно четене. В късните часове доброто настроение може да ни отведе и на дансинга на някоя дискотека."
Как може такова нещо, бе?! Какво е това отношение?! Айде това, че аз не обичам да ходя по дискотеки, мога и да го отмина. Той не може да ми казва къде да ходя аз по късните часове, но това:
„ Носете си и стихотворения." Направо ме довърши. Събрах си нещата в сака, два - три чифта обувки, ботуши, две блузи, почти всички дънки и един цял сутиен и хайде в Казанлък. Да го питам аз това лично отношение ли е към мен или...Значи аз като не пиша стихове какво, да не чета ли?! За какво писах две книги, питам аз? И какво щеше да му коства да прочета само едната, два - три часа щеше да отнеме, аз чета бързо и изразително в крайна сметка. И заради него взех, че написах стихотворение. Аз защо влезнах в сайтчето му, хем да се изявя, хем... гледам няма много посещения, а нали съм съм човек, ама признава ли ти някой?!
Стихотворението ми стана много хубаво, около двайсет странички, но нали съм съобразителна, го съкратих на десет. Написах го на майчиния си език и го преведох на татковия. На дядовия не съм писала още нищо. И така...
Паметник
Я паметник себе воздвигла нерукотворный.
К нему не зарастет народная тропа.
Возньосся выше он главою непокорный
Александрийского столпа...
И превода веднага:
Да бях спестила от годините си малко,
да сложа ботокс на повехналата кожа...
Такава инвестиция (ех, колко жалко!)
да върне младостта ми - пак не може...
Обаче питайте ме защо не ги прочетох на срещата?!
Първо, Петинка като ме видя, че тръгвам към микрофона с двайсетина листа в ръка и:
- Ама ти всичко това ли ще го четеш?!
Ей, а уж ми се пише приятелка! И второ, то от толкова таланти как да стигна до микрофона като съм толкова скромна?! Та то пяха, та то рецитираха, па танцуваха... Как не спреха да ме послушат бе?! Никакво уважение. А забелязвате колко хубаво пиша.
После седнаха и се заговориха за плетки. Ма това не е конкурс за красота бе та ще ми се правят на... такова, как беше, няма значение. Много съм ядосана и хич не беше хубаво, лъжат. Направо си скъсах нервите. И какво ми сипаха в минералната вода, та на сутринта не мога да стана?! Може да съм хванала уроки, щото нали съм освен талантлива пък и много сладка. Само това ще да е.
А и много ми беше чудно, бе всички едни усмихнати... Един не видях намръщен. Бе те като се сбръчкат ще видят. Аз си бех през цялото време сериозна, на какво да се усмихвам? Е, верно, че имаше красиви лица, верно, че някои хора имат разностранни таланти. Какви гласове!!! Не мога да отрека и че някои танцуват много добре, но станаха само двама - трима.
Много било хубаво! Лъжат! Аз поседях преко сили един час и отидох като съвестна жена да си легна рано. Доколкото разбрах, и другите са си тръгнали половин час след мене. Само ме е яд, че не си прочетох книгата, щеше да се хареса, щото е поучителна. А те какво?! Ха наздраве, айде на дансинга, а най-често се чуваше: О, колко се радвам да те видя! Па се прегръщаха, па се целуваха... Не ми се говори.
Ма няма какво да крия от вас. Очаквайте продължение. Ще опиша кой беше на срещата и какво е правил, за да си знаете с какви хора си имате работа. После да не кажете, че не съм ви предупредила!
© Светлана Лажова All rights reserved.
