Мъглите над Тарех

                              Предистория, част 3

              Ако се било случило във мирните векове, самоубийството на лорда на Икосан щяло да потресе цяла Мая. Но не и сега. Кралствата били толкова заети с битките си, че въобще не се затрогнали. Освен това Естелия не била обичана от всички - някои смятали, че тя неправомерно e застанала на поста на баща си от жажда за власт и я обвинявали, че създаването на Лот и Астиа било най-голямата грешка, от както Мая съществувала. Почти никой не се притеснил от смъртта на Естелия. Притеснени обаче били в Отрахон. Те наблюдавали какво се случва последните няколко века в Мая, с ужас, че не могат нищо да направят, защото се чувствали виновни, че обучили бъдещите войници, които сега се биели помежду си. Въпреки, че магьосниците в Отрахон владеели изкуството на войната, повечето от тях предпочитали военни действия да се започват само в краен случай и то най-вече при нужда от защита. Нямало как да се намесят директно в решенията на кралствата в Мая, но Отрахон решил по друг начин да влияе - след смъртта на Естелия те предложили един техен поданик, магьосникът Вил, за лорд на Икосан. В Мая одобрили това предложение - те свързвали Отрахон най-вече с бойни умения, които били на особен почит в момента. След като Вил встъпил в длъжност, повечето кралства са опитали да го привлекат на своя страна в малките си войни. Вил обявил, че той няма да заема страна в ничия война, нито пък ще влияе на развитие на Мая по някакъв начин, дори да може. Той щял да контролира само природата и да остави жителите сами да се оправят. В следващите векове Вил и наследниците му (все така от Отрахон) имали малък успех в миротворството в Мая - те успели да накарат повечето малки кралства да спрат войните и да се разбират с дипломация. Битките станали рядкост. Но не така стояли нещата при Лот и Астиа. Нищо не накарало двете кралство да сключат примирие. Войните между тях били жестоки, стотици хиляди животи били погубени. По време на управлението лорд Истил, войната между двамата пазители станала толкова ожесточена, че битката, която се водила в степите между кралство Лот и морето, започнала да се пренася на север и накрая достигнала Икосан. Астианците и лотианците не само не забелязали това, но и в опит да се победят един друг, подпалили град Тора в Икосан. Това било капката, която преляла чашата,според Истил. Вбесен той отнел титлите пазители на двете кралства (те и без това отдавна не играли тази роля). Ядосани от това двете кралства решили да нападнат в Икосан.При война обаче икосанците били три пъти по-силни от обикновените войски и бързо потушили войната. Истил решил, че смъкването на титлата е твърде слабо наказание, затова отредил следното - най-силната част от войските на двете кралства (и за Лот, и за Астиа това била конницата) трябвало да напуснат кралствата си, ако искат със съпругите си, ако искат без тях и да се заселят някъде другаде, като нямали правото нито един от тях или наследниците му някой ден отново да бъде във войската или на трона на Астиа или Лот.

             Астианската конница тръгнала на север от Икосан, към планините. Те решили да не подлагат жените и децата си на това изпитание, сбогували се със семействата си и тръгнали сами. Дълго обикаляли из планините докато не намерили една широка клисура в сърцето на планината, която напомняла на дома им, на Астиа. Тя била изпълнена с зеленина, предимно иглолистни дървета и имало място за строене. В началото конниците живеели в бивак до един ручей и ловували в близката гора. След време те открили, че в скалите ограждащи клисурата има проход, който водил директно към кралство Малтиса. Малтиса било малко кралство, единственото в Мая, което се опазило от покварата на войната. Това било, най вече, защото планината почти ги била откъснала от останалите земи и правила Малтиса трудно достъпна (освен през този таен проход, за който никой не знаел). Малтисите също не искали да нападат и да имат войски. Нещо повече - те били единственото кралство, което всъщност нямало крал. Живеещи в тревисти хълмове и широколистни горички, всеки там се занимавал с каквото му харесва и не командвал никого. Никой не бил алчен и не искал да печели повече от колкото му е необходимо. Тук рядко идвали чужденци и малтисите съществували щастливо в своите едноетажни къщички (никой не мечтаел да има по-голяма). Астианците започнали да ходят често там, за да си набират храни и други необходими неща. Постепенно всеки конник си намерил по едно момиче от Малтиса. Малтисите обаче не искали войници да живеят по земите им. Затова конниците взели новите си жени в клисурата и построили град подобен на тези в Астиа - с бели дворци с широки тераси, само че вместо бръшлян около тях накачили шишарки. Първо било само град, управляван от капитана на конницата - Тарех. Кръстили града Алеса Кане - Алеса било името на малтиската жена на Тарех, а "кане" значело град на астиански. Скоро "градът на Алеса" станал недостатъчен да се побират поданиците на новоизлюпеното кралство, построили се нови градове из планината, обучила се силна войска, занаятите процъфтявали. Когато първия управляващ новите градове в планините починал, нарекли новото кралство на негово има - Тарех. То щяло да бъде управлявано от крал, както било и в Астиа, със столица Алеса Кане. Тарех и Малтиса били в много добри отношения - въртели търговия, често се посещавали един друг и освен това тарехианците защитавали Малтиса при някаква опасност за сигурността й.