- Мария, прибрах се. Какви ги вършиш пак?! Какво правиш, как може да пиеш сама?! Помисли за здравето си, помисли за мен. Ти си алкохоличка, казвам ти, трябва да вземеш мерки.
- Е, не видиш ли, че съм взела, кьорав ли си? Математик с математик, алкохоличка ще ме нарича той. Само алкохолиците пиели сами. Ето, сложила съм си огледалото, две чаши, с отражението – четири, колкото повече, като в приказките, толкова повече. Що и в живота не става така, да ми се материализира водката, ама айде да не сме алчни. Имам тука още една бутилка.
- Ама ти луда ли си, не можеш ли поне една вечер без алкохол?
- А, така значи, аз съм луда, а ти какъв си, бе? Значи за теб всичко може, а за мене - не. Ха! Ти защо всяка вечер играеш сам шах, а ми кажи? Защо? И всяка вечер новини гледаш, като некой сериал. Не можеш ли една вечер да пропуснеш, да седнеш до мен да ми правиш компания? Като че ако пропуснеш днес, утре няма да хванеш нишката. Шахматист смотан и ти си пристрастен, нали, ама на мен ми дуднеш. Бех се ...