Мъжки разговор
„Много по-лесно е да станеш баща, отколкото да останеш баща.”
Василий Осипович Ключевски /1841-1911 г. / - руски историк и обществен деятел, академик
-Седни, майсторе, седни да си поговорим дорде сме само двамата, без жената и без децата. Що-годе прилична къща построихме с теб и с помощниците ти, но дали не е време и за слънцата по таваните да поумуваме? Чувал си за облога в тревненската Даскалова къща, нали? Да, да, за този, дето е бил сторен преди цели два века между майстор Димитър Ошанеца и калфата му Иван Бочуковеца… Ех, сякаш по-лесно им е било по онова време!... А я сега ми кажи как душа в стаите ми да проблесне, че и накриво тръгналите ми крехки дръвчета да поизправят ствола си, левенти да израстат и в горди борове да се превърнат? Чак тогава за баш майстор ще те призная!
-Нещо ти е натежало на душата, докторе, като студена змия се е свило върху сърцето ти и не те оставя спокойно да си поемеш дъх … - вдигна поглед от очуканите си ръце майстор Вельо и се вгледа в очите на стопанина, но като ледена мъгла го секна мъката що извираше от тях и той позаекна:
-Го-голяма е скръбта ти… За-залива, по-помита всичко, що срещне пред себе си…
-Така е, майсторе. Чувствителен човек си ти и веднага ме усети, затова и точно с теб реших да поговоря. Вяра ти имам, че и вътре в къщата ще ми помогнеш, та добрият дух да проблесне. Знаеш ли, мъка ми е това, що става със сина ми. Не ще да учи, в гимназията от часовете бяга, целият се е татуирал, има обици и разни халки къде ли не, чак и на носа… Не признава моите ценности. Мълчи, а посмея ли да му направя забележка, само ме поглежда иронично, изсумтява и дим да го няма… Къде ходи, какво прави, с кого се среща и аз вече не зная… Болест да бе, щях да го излекувам, а то… - присви се на стола бащата и тежко подпря с две ръце главата си.
-Разбирам мъката ти, докторе, ама със слънца по таваните на стаите едва ли ще мога момчето ти да променя. Сега децата искат компютри, уреди за спортуване, семпли форми, а не пищни дърворезби, а не писани одаи… Но все пак нещо ми дойде на ума. През лятото съм се цанил да пооправям две стари къщи чак във Венеция и още помощници ми трябват. Дали твоят син няма да поиска да ми помогне малко там, а? Пък като свършим с ремонтите, заедно ще отидем на екскурзия до Рим, а и със свои пари, изкарани със собствен труд, вкъщи ще ти се прибере момчето…
-Дано, дано най-сетне да открием това, което да изпълва душата на детето ми, майсторе, от което цял да се усеща, а сърцето му да трепти и да се радва…, дано… Ех, майсторе, така се надявам … - вдигна очи докторът и срещна тези на Вельо.
Мъглата в погледа му се бе разнесла, по склоновете на бащината душа колебливо шареха слънчеви лъчи и дори птици се гонеха по стръмните й върхари …
© Росица Танчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Това е всеобща болка. Но трудно се намират майстори за Венеция
-
Ееех, какво да кажа...тъжно, така е...Ама пък има и добра страна. Ще останем неколцина, ще се опознаем, ще се натоварим на една каруца и...
-
Трудно ни е времето и все по-трудно се ИЗГРАЖДАТ истински хора .
Хубав разказ , Роси , трябва по-често да наминавам оттук!
-
Бащи и синове!
-
Благодаря! Светъл празник на всички!
-
Роси, между редовете си събрала болката на голяма част от съвременните бащи и деца. Поздравявам те за разказа, за празника, за майсторлъка.
-
Христос воскресе, Росица. Поздрави за разказа. Това е въпрос, който всеки родител би трябвало да си зададе много по-рано. Много е възможно майсторът и да успее, но вече не е сигурно.
-
Късо ти е разказчето, а доста мъдрост е побрало.
-
Страхотно е това сравнение на къща с човешката душа. И лечението на майстора си го бива. Трябва момчето да строи къща, да се погрижи за нечия душа, та туко виж и в неговата просветнало. Аз не знам по-добро лечение за тази болка.
-
Този поглед на доктора ми спомни погледа на Гунчо към Моканина от "По жицата" на Йовков. Надеждата умира последна. Хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
