– Всичко е смърт, жено. Всичко е болка. Любовта ражда загуба. Изолацията ражда неприязън. Накъдето и да се обърнем, победени сме. Единственото ни истинско наследство е смъртта. Единственото, което завещаваме след себе си, е прах.
Клайв Баркър
Алено евангелие
1.
Беше горещ следобед. Слънцето блестеше жарко в ясното небе над гористата местност в покрайнините на Варна. Излезе лек прохладен вятър, понесе се над ниската трева на поляната и зашумоля в короната на големия дъб, извисил се по средата й. Клоните на дървото се разклатиха под лекия му напор и скърцащите звуци, които издадоха се сляха с писъците на момичето, което се мяташе в ръцете на мъжете, притиснали го на земята под шарената му сянка.
Въпреки дребната си фигура тя се оказа учудващо жилава и издръжлива.
„Вече трябваше да си умряла! Защо не умираш, майка му да еба?“ – тези мисли трескаво се повтаряха в ума на Мирослав, докато държеше дългите й стройни крака притиснати върху отъпканата трева.
Стоманената проволка се впиваше дълбо ...