Мързи ме да си свия цигара
http://www.youtube.com/watch?v=LJM2GhkR_RY
Прозорец. Изправям се и поглеждам надолу. Толкова е високо... Опирам чело на стъклото... Струйката дим замъглява стъклото, димът се разсейва и...
И нищо.
И после пак нищо...
Носи се мирис на кафе от кафеварката, утрото е сънено. Ако някой отдолу ме види какво ще си каже, "тоя е луд или тъжен" или няма да си каже нищо. Всъщност не ми пука, какво ми пука кой какво ще си каже, особено когато отдолу не минава никой а и това се случва само в спомнените ми... Всеки път едно и също и мириса на сутрешно кафе ме връща там.
Кюър звучат, The same deep water as you започва и разпръсва дъжд в разхвърлената стая... Поемам отново от цигарата... Отварям прозореца и се заглеждам надолу. Ако случайно падна, ще потроша някоя кола паркирана отдолу. Толкова е високо, че бих могъл да полетя право нагоре...
Някога... толкова някога, сякаш никога не е било. Сякаш всичко е сън. Сякаш аз съм сън.
...
Крещя. Крещя силно, но никой не ме чува. Защото крещя само насън. Пиша и плача, плача със сини мастилени буквички.
И сега отново... Пускам си същата песен на кюър и се чудя кой съм... кой бях... И ми е тъпуууу...
03.05.2011 2:34 сутринта.
© Йордан Серафимов All rights reserved.
