Изобщо нямаше да го забележа сред гостите, ако не седеше така втренчен и неподвижен. Беше обикновен тийнейджър - от тези, дето не свалят слушалките на уокмена от ушите си, и само по вида му можех да се досетя каква музика слуша. Целият екипиран в черно, единственият цветен мотив беше сребристият кинжал с капеща кръв на гърба на фланелката му.
Леко го тупнах по рамото и кимнах в посоката, в която гледаше:
- Красавица, а?
Той ме погледна някак с крайчеца на окото, а с другото продължи да я зяпа. Поне с такова впечатление останах. После леко издърпа слушалките, без да ги сваля.
- Абе, за един път става – промърмори небрежно.
В тоя момент така откровено ми се прииска да го цапна по нехайната физиономия, че чак ръката ме засърбя. В края на краищата ставаше въпрос за жена ми, бяхме женени едва от няколко месеца, и такава забележчица нямаше начин да не ме подразни. Успях да се овладея, обаче, с мисълта, че това е просто един устат хлапак, и вместо да се ядосвам, бих могъл добре да се позабавл ...