От няколко месеца сме новодомци.
Нанесохме се едновременно с трийсетина семейства.
По-голямата част от тях са бивши собственици, живели дълго на това място, докато им съборят къщурките и се познават. Ние сме нови. Само няколко семейства. И сме непознати. Другите знаят за нас от чули-недочули, разбрали-недоразбрали, но за тях сме натрапници, хора с връзки и така сме се уредили да живеем на техните имоти.
Тая неприязън, от началото не се и криеше. Но с времето информацията им се попълваше, де с лошо, де с хубаво и според това се променяха и отношенията им към нас. За другите не знам, но за мен, като разбраха къде работя, промяната стана осезателна. Не от любов естествено, а от вероятността да изкелепирят нещо. Първо започнаха да ни поздравяват и то подчертано вежливо, а след това се посипаха покана след покана за гостуване.
-Че то може ли така, заедно живеем, а не се познаваме?
Тактично и внимателно отклонявахме покана след покана, като се оправдавахме, де с време, де с работа, но интерв ...