vass-m (Василена Младенова)
11 20
Apr 15, 2011, 9:29 PM

На К. Желев 

  Prose » Letters
1114 0 5
1 мин reading

                                                               На К. Желев
Понякога гледам те тъй прехласното, мило... И не мога да се наситя на лика ти, на най-живите, на най-жизнените очи, които съм виждала. Сякаш черпя oт тях сила, енергия, любов. Тогава нещо в мене повтаря: обичам го, обичам го... Сърцето пламенно блъска, ще изхвръкне, за да е още по-твое, с туптенето си да ти покаже, че не би могло да е ничие, без тебе просто ще спре да бие.
Понякога гледам те тъй учудено, странно, сякаш с поглед искам да проникна в душата ти, в мислите ти и тъй, някак за успокоение да проверя Аз ли съм там, за мен ли мислиш сутрин, денем, нощем.
Понякога гледам те тъй ядосано, яростно... Нападаме се с излишни думи може би, за да се нараним, да изобличим грешките си, а не осъзнаваме колко невинни сме, водени от любовта.
Казвам ти да мълчиш, а всъщност искам да ми крещиш, че ме обичаш... Само мен... Казвам ти да спреш, но мечтая силно да ме прегърнеш. А и двамата не стихваме, говорим – думи, думи и все излишни. Защо не си ги пестим, като в погледите ни се чете, че няма нужда от тях, като очите ни крещят, че един без друг не можем, че се обичаме повече от всичко...

© Василена Младенова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??