На колко години сте?
На колко години сте ?
Двете ми родни дечица ми вдигнаха кръвното! В буквалния и в преносния смисъл. Ама не са виновни те, то аз съм си за... бой ли или за нещо друго, вече не знам.
Прибирам се вчера от работа и питам мама:
- - Къде ми е синчето?
- - Преди малко излезе, ама сигурно е зад блока, защото е с тези дънки, дето са с петна от блажна боя по тях. То е срамота с тях да излиза... И друго да ти кажа, лошо ги възпитаваш, много ги глезиш. Все гледам да не се обаждам, да не ви се бъркам, ама не може така. Ние на времето нямахме много пари, ама винаги сме гледали да сте спретнати, чисти и закърпени. Може ли дъщеря ти да ходи със скъсани дънки? Два часа се лакира, а сигурно не знае как се държи игла и за какво служи.
- - Бабо! - обажда се дъщеря ми - тинейджърка - като не знаеш, не се обаждай неподготвена. Първо на първо, брат ми отиде на кино с гаджето си. Винаги можеш да познаеш, че излиза с момиче, щом от косата му капе гел и след него има мъгла от дезодорант. И второ на второ, дънките на са стари за пред блока, а са чисто нови и струват осемдесет лева. Такава е модата. А за твое сведение, моите дънки са сто и петдесет лева и не са скъсани, а просто супер.
Само успях да кажа:
- - Какъв тон държиш на баба ти!? - усетих как краката ми омекват и стаята леко се олюлява. Поседнах на дивана. Там си останах цялата вечер, че и на другия ден. Точно като след препиване. Веднъж само прекалих с ракийката и по този повод не повторих. Докато пийваш е добре, но на другия ден си като във филм на ужасите. След тоя случай като видя пиян, направо му съчувствам. Но сега не бях пила, а всичко ми се въртеше. Точно като пред умирачка, целият ми живот се завъртя пред очите ми като филм.
И какво излиза, цял живот блъскам и всичко за децата, а те за скъсани дънки - сто и петдесет и за лекьосани - осемдесет лева. По-добре да не беше казвала цените. Аз ходя със скъсани чорапогащи, стари сутиени, а те за скъсани... къса ми се сърцето. Полите и блузите ми са толкова стари, че като се извърти модата, аз от време на време съм модерна. После се чудя защо мъжът ми се заглежда по по-засуканите жени. Аз се лишавам заради тях, а те - скъсани дънки. Мъжът ми значи, ако тръгне със изподраните дънки, с които прави ремонт вкъщи ще е модерен. Не знаех. Що за мода?! Лошо ми е. Трябва да отида на лекар. Добре, че вчера взех заплата, иначе и на лекар не мога да ида. Лека полека отидох до магазина. Купих си бельо, е не от най-скъпото, въпреки, че то най-много ми хареса. Взех си и една блузка, нищо особено, но нова. Откога не бях си купувала нещо за себе си... То дето се вика, добре, че ми стана лошо та да си купя и аз нещо. Прибрах се, изкъпах се и се облякох. Стоя пред огледалото и не мога да повярвам, че аз не изглеждам чак толкова зле. Какво нещо е новата дрешка!
- Високо Ви е кръвното налягане. На колко сте години? - ме пита докторът.
- Ами синът ми е на... а ние се оженихме на... Вече не помня на колко съм години. На дъщерята й купихме торта миналия месец за рождения ден и шестнадесет свещички. Аз не помня от кога не съм си празнувала моя.
- Шегувате се, млада жена и да не помните. Криете си годините?
- Да, да!
- И от кога се чувствате така? Има ли причини? Как сте с нервите?
Е, не трябваше толкова въпроси на куп да ми задава. Обърках ли се какво ли... и като започнах да лъжа. Вярно, че на доктор всичко се казва, ама как да му кажа, че заради пусти дънки на децата съм вдигнала кръвното. Вярно, че те ми го вдигат почти всеки ден, но тоя път прекалиха. Пък и не беше тактично от негова страна да ме пита за годините ми. Затова му казах, че живея добре, че мъжът ми е много внимателен (това как го измислих, не знам), децата възпитани. Работиме, имаме пари (не съм очаквала, че съм толкова добра лъжкиня).
Той нещо ми говореше, а аз вече си мечтаех как ще си купя прашки, ама не такива, дето се стреля с тях по врабчетата. Че няма да мисля само за моите нехранимайковци, защото и аз съм човек. А с нови дрехи, гримирана и сресана изглеждам добре. Той защо ме попита на колко съм години?! Пу, какви мисли ми минават през главата, срамота! Благодарих на доктора и забравила за кръвното, полетях за вкъщи. Дано и мъжът ми види промяната. Сега се сетих на колко съм години. Ама аз наистина не съм само майка и домакиня. Аз все още съм млада жена. Дали ще ми отиват дънките на дъщеря ми?!
© Светлана Лажова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Деси, вече ще ти го кажа направо: Ти си слънчице!!! И не ми противоречи, че лошо ти се пише!
-
Браво, поздрав и от мен!
-
Мими, говорими така, много обичам, не знам защо!!! А, ти си сладкишче и още нещо...
-
Ти си несравнима !
-
Таня и Мери, благодаря ви! Понякога ми е идело да вия от моите сладури, но щом споделя с приятелки, а те обожават моите деца, разбирам, че не е толкова страшно това,което са направили. Понякога просто не трябва да забравяме, че и ние сме били същите.Таня, аз не се смятам за остаряла,та ти къде се слагаш у А група. Моля те, да си имаме уважение.
-
По-честичко да си взимаш от ФОНДА! Сега ми е на ума Джейн Фонда!
-
Толкова истини си казала Светле!Накара ни всички тук,да си зададем едни и същи въпроси!И моят син оня ден искаше от тези дънки,скъсаните .Не му разреших и той ме обвини в старомодие. Дали наистина не остарявам вече.А ,в никакъв случай не искам да го приема.Уж!
Поздравявам те скъпа!Продължавай да пишеш,че ни е празно без теб! -
Много ти благодаря Даша!!!
-
Поздрав, Светлана!
-
Дами и господа,благодаря за милите думи!Неда,момичетата са гаджетата на моите момчета и са си купували за по 200лв. скъсани дънки,но са работили през ваканциите за тях.А аз съм им се радвала,защото парите винаги недостигат - на едни за хляб,на други - за яхти.Нека си носят новите дрехи,докато са безгрижни!Моряче,благодаря за съвета,70 градуса сме пили,но не със син етикет.Животът е хубав!!!
-
Браво,мила!
Поздрави -
Поздрави, Светле!
-
Хехе...браво Светле..Права си да,трябва и на нас да си обръщаме внимание,че те годинките летят..!!!
Поздравления за веселото разказче!!!
-
Сладурана, и със стари дънки - пак засмяна мама!
-
Полите и блузите ми са толкова стари, че като се извърти модата, аз от време на време съм модерна...
Ех, Светле...толкова ти се радвам!А ти ако знаеш, как ме развесели!
Прегръщам те, мила! -
"...В буквалния и в преносния смисъл. Ама не са виновни те, то аз съм си за... бой ли или за нещо друго, вече не знам..." - питай съпруга си!
Навярно това се нарича конфликт между на поколенията! И аз съм бил такъв! И се оправдавах пред моите родители с думите:
- Ама вие сега какво? Искате да разпалите конфликт между поколенията ли, военолюбци такива! И бързо им минаваше! ( А за ракийката - била е без салатка! Опитай тъмно пуерториканско ромче със син етикет - 70 градуса! )
-
Има скъсано и скъсано!Намерих се в този разказ, защото е така - човек се блъска повече за семейството си, отколкото за себе си. Но може би така и трябва.Това, че се грижи за другите обаче, не бива да го спира да се грижи за себе си. Това, което ме смути, не знам дали е художествена измислица или е пример от твоята реалност: 150 лв за каквито и да било дънки на 16 години..В никакъв случай!
-
Светле, отново ме усмихна.
Знаеш ли, колко много, ама много реални неща си написала тук?
Прекрасен разказ, накара ме и аз да се замисля на колко години съм и да си припомня, че в живота не само децата и мъжете ни са важни, ами и ние жените, нищо че сме майки и съпруги.
Поздрав, прегръдка и усмивка за теб. -
Не чакай, а бързо отивай да не им мине модата.
Поздрави, Светле!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
