На къра
Някога, преди доста време вече, като бях дете...Леле, как странно звучи: Като бях дете.
Сега ми се струва почти нереално, в друг живот, на друга планета. Сякаш, не аз съм преживял това време, а друг човек. Но тези спомени са живи и до днес. И колкото повече време минава оттогава, сякаш стават по-ярки. Дори започвам да си припомням , какво сме си говорили тогава. Странно нещо е човешката памет, може да те подведе в това, какво си хапнал снощи, но ще помниш дрехите на първото си гадже, миризмата й, парфюма, който е използвала на първата ви среща..
Бях във втори клас. Живеехме още в родния ми град, Стара Загора ( за мен и досега е най-красивия в България). Учех в 3-то основно училище,, Емилиян Станев". Баща ми работеше към СМК( Строително-монтажен комбинат), а майка ми, продавачка в магазин на Булгарплод. Току що бяха дали на баща ми ведомствено жилище от комбината, и беше голяма радост в семейството. Преди това живеехме на квартира под Аязмото.
Спомням си, че в новото жилище, любимата ми вещ беше един дървен радио-грамофонен шкаф ,, Симфония"( още работи ). Помня, как слушах новините. Говореха за войната във Виетнам. Спомням си, когато диктора, с еуфория в гласа , съобщаваше , че войските на Северен Виетнам влизат в Сайгон. После говореха за мирна конференция в Париж. За подписването на мирен договор. И тази война свърши. След няколко години, имах възможност да се запозная с участници в нея. Помня и Нам Лао, гърба му беше изгорен с напалмова бомба. Но беше запазил детската си усмивка. И добротата в себе си. И вицовете за виетнамците в България помня. Животът е шарен. В онези години народа започна да се замогва лека полека. Особено хората по селата. Имаха възможност за частна дейност. Много се възползваха и изкарваха добри пари. Започваше да се строи . Частни домове и вили. Дву и три етажни фамилни домове. С гаражи, с механи. И голяма част от работещите в строителството попаднаха в тоя вихър. Строеше се масово. И масово се търсеха майстори. Баща ми, също започна да ходи и да работи на частно, както наричаха тази дейност. И аз почти спрях да го виждам.
А бях само на 8 години. И тогава открих българското село..
© Живко Делчев All rights reserved.
