Пфу, гадост... Цялата ми уста е пълна с паяжина. И защо съм в тоя пашкул?

- Габи, Господинът се събуди.

Камари от паяжинни торби и в някои има опаковани роботи.

- Сигурно не ни помни.

- Господине... Господине...

- Чувам, не съм глух! Ти, кой си?

- Зиги съм, а това до мен е, Габи.

- Приятно ми е да се запознаем, но защо всички сме в тия паяжини?

- Нападнаха ни амнезийни паяци Мементоси, обаче по погрешка и нас ни грабнаха, а на роботите не ни действа отровата им.

- Искат да ни ядат ли?

- Не, подготвят ни за втория етап с инжектиране на блустерна доза, за да станем мементори на различните общества.

- Туй, какво значи?

- Шът! Иде!

Огледах се през дупките в паяжината. Висяхме в някаква пещера и дълъг тунел се спускаше надолу. По него се зададе странно създание. Не приличаше съвсем на паяк, защото ходеше на два крака  и имаше шест ръце, а на малката глава се кипреха много очи и щръкнали зъби. Доближи се до пашкулите и почна да ги опипва с ръце. Няколко от тях ритаха бясно.

- Къърк дзя, мин та уутааа.Къндза, кънтааа!

Не бях чувал такъв език. Звучеше, като траколене и гъргорене. Отдолу по тунела се понесоха многогласни възторжени викове.

- Вива ла, Мементо Шести! Смърт на спомените! Да живее Свободата!

Зъбатата гадина с виснал корем се понесе надолу, подскачайки.

- Зиги, Габи, трябва да се измъкнем!

- Прав сте, Господине, защото наближава време да инжектират втората доза отрова, а жените ви пъпкуват без спиране и оная гад с многото очи, това и каза, че прекрасно се развиват новите попълнения.

- Колко жени имам?

- Зиги, да сметне, но при това пъпкуване сигурно са поне 12.

- Дванайсет, ми това си е цял харем!!! И тия долу, защо крещят.

- Има избори за Мемо Президент.

- Ами, да действаме и да скъсаме тия пашкули.

Започнах да ритам, но ефектът беше никакъв.

- Спокойно, Господине. Габи, има много мощен ритник.

И наистина имаше много мощен ритник, защото още с първия удар, разкъса торбата и скочи на земята. После освободи Зиги и дръпна моята паяжина, така че се стоварих на главата си.

Опааа, всичко си спомних!!!

Двата андроида отвориха осем от многото торби и на пода се изсипа камара от еднакви жени. Не бяха 12. На първо броене ги изкарах 24, но май са повече. Изгарях от желание да видя, какво има след тунела. Пропълзях и стигнах до голяма, мрачна зала, където имаше купища от хора. Всички бяха вперили очи в един протекъл, като сурово яйце светещ часовник. Стояха, сякаш са хипнотизирани.

- Господине, трябва да бягаме, за да не ни хванат, а и на жените ви им предстои ново пъпкуване. Необходими са листа от липохондриум.

Безшумно побягнахме, аз, Зиги, Габи и едно стадо от жени двойници на моето съкровище. Навън яркото слънце ни заслепи, но тичахме, като луди.

- Господине, Габи ми подаде информация, че наблизо има пълзящ липохондриум, но той е с малко странични действия от нормалния, обаче действа много по-бързо.

- И... Какви са... страничните ефекти... - казах разпъхтян.

- Жените ви, може да станат кученца за известно време.

- Ужас!!!... И какво ще правя с толкова кучки?

- Не се притеснявайте! Ние с Габи ще се грижим за тях.

Спряхме пред едно огромно дърво с провиснали растения по клоните, които приличаха на земния имел, но бяха много високо в короната му. Стволът беше гладък, сякаш отлят от стомана.

- Ясноооо... Качване няма по тая пързалка.

- Спокойно, Габи е усъвършенстван модел и може да се качи на всичко.

Наистина, смелата Габи се метна и като забързана коала се покатери до клоните. Започна да хвърля купчини от пълзящия липохондриум.

Бях много щастлив и възторжено извиках:

- Яжте, женички прелестни! Идва спасението.

И те се нахвърлиха бясно да дъвчат листа. След минути започна една канонада, все едно се пукаха морски краставици. Жените ми падаха и се превръщаха на малки кученца чихуахуа. В краката ми гъмжеше от тях.

Ето, от харем си имах вече кучкарник. Повечето подскачаха на два крака и се въртяха в кръг. За първи път виждах умиление в светодиодните очи на Габи и Зиги.

В храстите изшумоля и пред нас застана нещо подобно на котка, но с шест крака и големи уши. Цялата глутница с джавкане се втурна след нея. Крещях:

- Скъпааа! Скъпа...!

Ама нищо. В далечината се носеше кучешкият лай и някакво мяукащо грухтене. Обърнах се и видях, че върху купчината листа стоеше Оригиналът.

- Как не те е срам, извратен, разгонен, напърчен пръч, да се занимаваш с толкова жени!!!

Опалааа, Съкровището вече действаше.

- Ама, мъничката ми, туй беше ти! Не помниш ли, че пи от езерото?!

- Е, като съм пила ти блудствай, де с кого намериш!

Нямаше смисъл да споря. Целунах я по главата и тя ми се ухили.

- Габи, ония кучки ще се върнат ли?

- Не, Господине. Карамболната котка сигурно ще ги изяде.

- Милите животинки!

Видях зверският пламък в очите на жена ми.

 Изведнъж Зиги изкрещя:

- Всички долу!

И край нас, като светеща топка започна нещо бясно да се удря от дърво в дърво.

- Стойте легнал, Господине, това е светулков изтребител, може да ни убие.

                 Следва продължение.