Исках да изтрия всичко, което бях изживяла с теб... исках да забравя детските, тъй невинни мигове, които преживяхме. Годините, през които си споделяхме, както спечелих те, загубих те за секунди и да ти кажа ли – СЪЖАЛЯВАМ! Исках да те предпазя от нещо, което според мен не e за теб, но това не беше правилния начин... Много добре знаеш, че никога не се извинявам и не съжалявам, но сега... ти беше едно от най-важните неща в живота ми и такова ще си останеш завинаги! Защо така се получи, защо различните компании в които попаднахме ни разделиха? Ако бяха интересите, признавам ти, нямаше да страдам за нищо, но сега... Извинявай, приятелко, наистина не мислех, че просто за миг ще свърши всичко. Прости ми за това, което ти причиних, за минутите, през които си съжалявала, че ме познаваш, за дните, през които съм те наранила заради едно момченце, което все още не знае какво иска...
Само едно се моля: един ден да ми простиш. Не казвам, че можеш да забравиш това, което се случи, но поне ме извини. ...