ЗАРЕЖДАНЕТО
Бяха двама мъже и една жена. Племето реши да им даде подслон, докато прецени дали да ги приеме. Имаха време да се докажат.
Ханс им освободи своята къщичка и се премести при Зоя и Антонио. Двамата не останаха доволни, но се примириха. Благодарение на него имаха личното си пространство и пак щяха да го получат.
Един ден, докато Антонио трупаше дърва за огнището, Зоя дойде и го хвана за ръката. Беше слънчева, имаше нещо ново в нея.
Ела с мен!
Дръпна го и го поведе извън селището. Уогитата само ги изгледаха.
Докато вървяха, тя му сподели:
Току-що разбрах, че Марина май носи дете. Знаеш, че съм скарана с баща си, но пак много се радвам за тях. Ще имам братче или сестриче.
Антонио мълчеше, но вътрешно се радваше с нея. Обичаше, когато я вижда щастлива, това му носеше покой в душата.
Зоя го заведе до едно голямо дърво надалеч, седнаха на тревата под гъстата му сянка и се прегърнаха.
Кажи нещо! - помоли го.
Хубаво ми е с теб. ...