Едвам се събудих. Изкъпвам се и отварям гардероба да си взема боксерки. Ужас няма нищо. Сещам се, че трябваше снощи да пусна пералнята и те са вътре. Сега трябва да ходя до магазините на центъра да си купя, а пък ме мързи. Ще отида до пазара, той ми е близо, а там има всичко.

Ама не става да обуя панталон на голо. Почвам да ровя в чекмеджетата и откривам едни бикини останали от бившата. Срам не срам, обувам ги. Ма те широкиии, като парашут. Отивам при огледалото и що не припаднах. Преглъщам шумно, слагам панталона и излизам. Вече съм на половината път и се сещам, че е понеделник и не е пазарен ден. Нищо, там винаги има продавачи. Казват, че били с привилегии.

Вече съм пред арката на пазара. Много стара метална дъга, на която с ръждясали букви пише "Пазар". В края е махната някаква буква, вероятно е било "Пазаръ". Чудна работа, какъв метал са използвали тогава, сигурно не е индийска, украинска или китайска стомана.

Гледам пред входа една жена на 50-те, облечена с нещо, което е средно между пояс и къса пола. Как не и е студено на тази възраст да ходи така облечена?! Доближавам я и тя ми фърля един мигач.

- Ко търсиш, малкия?

Усмихвам се и нали съм добродушен и казвам:

- Търся си долни гащи.

- Такмо на мястото си попаднал. Имам всекакви, мъжки, женски, даже и по средата. Кви ша искаш?

- Много ясно, че мъжки.

- Нищо не е ясно, може да си от третия, четвъртия или петия пол. Кви да са на цена? Щото имам втора, трета и четвърта употреба. Петата са малко по-скъпи, щото се водят антики и са прокъсани с трайни петна.

- А, не употребявани, няма ли?

- Ох бабанка, на пича му са иска девствено. Такиви нема. Те още в завода ги пробат на голо. Ела да видиш мойти и ги помириши, да видиш, ков аромат. Ела... Ела!

- Ама, кои тия дето си ги обула сега ли?

Оная, като почна да се смее, чак прекляка. Викам си сега и ша ги напикае.

- Тия са стилни гащи, бе. Да не съм луда да ти ги дам. Ша си изгубя имиджа на стилна мацка.

Погледнах ги, щото полата пояс не ги скриваше, кой знае колко и... Не ми са пише.

- Не искам от вас гащи, Госпожо.

- Нещастник!!! На праведен ми са пиши. Ти, кво искаш бе, гащите на Лазар или на Йов. Човек му дава проверени гащи и ароматизирани, а извратялника му с извратялник иска непорочни гащи.

Оставям я да крещи и влизам навътре. Още на първата сергия един дебеличък човек с гола глава си сложил диадема, от тия с червени рога, все едно е дявол и продава нещо. Чета "Продавам Светена вода". Викам си, що пък да не си купя, все пак е Светена вода.

- По колко е светената вода?

- Почти без пари. Левче капката.

- Ама вие на капки ли я продавате?

- Ти, кво бе на кубик ли да ти я давам?

- Добре де, само ми кажете, къде е била осветена?

- Бех да го... Да зема да ти кажа и ЕГН-то на попа. Светена е, къде требе. Ако искаш да купуваш, купувай, ако искаш да са трепаме, кажи.

И почти събаряйки сергията с шкембето си скочи.

- Добре де, ще взема 10 капки.

- Дай си шепата.

- Ама, няма те ли шишенца?

- Давай и ни са пазари!

Извади една мръсна пипета за уши и нос и ми накапа 10 капки. Подуших ги смърдят на хлор.

- Ми, те миришат на хлор.

- Ти, кво искаш на амброзия ли да миришат. Ми водата е дезинфикцирана по БДС.

Облизах си дланта.

- А, ко ша кайш? Светна ли ти? Ку искаш имам и уникални плакати по 200 кинта парчето. Те виж "Страшният съд"

Гледам една камара дяволи са щурат, пък Господ го няма. 

- А, Бог къде е? Виждам само дяволи.

- Ша доди. Споко. Ти в съда, докът доде съдията не е ли пълно с престъпници?

- Ама това е Страшният съд.

- Е, да де, щото има гяволи и затуй и страшен. Виж ся, от изкуство не разбираш, затуй си купи имам нощни лампички с кожа от дявол. Лично аз съм го уловил и одрал. По 90 кинта парчето.

И ми вади една телена сглобка с необработена свинска кожа и нарисувани по нея кръстове на обратно.

- Тия кръстове на обратно, какви са?

- Татуировки бе, баце. Дет гявола са татуирал.

Помислих и викам:

- Не ща.

- Знаех си, че нищо няма да купиш, кат та гледам оди при съседа. За него си.

Отивам до другата сергия и съм изумен от табелата.

Определям пол, спрямо ѝстанбулската конвенция. Издавам сертификати и при нужда мога да запиша час в клиника за смяна на пола. За безполовите е безплатно. Те са с привилегии.

Седнало едно момченце и са хили насреща ми.

- Тъй, като ви гледам сте от третия пол и освен сертификата, мога да ви предложа и голям бюст.

- Защооо?

- Ами през дюкяна ви се виждат хубави розови бикини.

Щях за втори път да припадна. Забравил съм да си закопчея ципа и съм ходил така през цялото време. Дръпнах го веднага и питам.

- Вие долни гащи имате ли?

- Имам! Не ходя без гащи.

- Не, за продан питам?

- Не си продавам гащите за нищо на света, пък и както гледам на вас ви трябва такива с дантелки.

- А бе, Господине! Това са гащите на бившата ми. Искам да си купя мои.

- Милият човек. Мръсницата до там ли те обра, че да те остави без гащи?

Само изпъшках и продължих.

              Следва продължение, защото да си намериш, чисти долни гащи в днешно време е много дълъг и мъчителен процес.