Пенсионираните полицаи Петров и Станков се срещнали в една пицария. Почерпили се с бира, а после Станков казал:
Петров, нали знаеш, че публикувам поезия във вестник "Пенсиониран полицай".
Петров: Знам Станков, ти дори и насън рецитираш стихове.
Станков: Като наркотик е това, Петров, но напоследък все се моля: Прости ми, Господи! Прости!
Петров: Но за какво да ти прощава?
Станков: Как за какво. Че пиша по-добре от него!
© Младен Мисана All rights reserved.
Boyan
Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...
Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...
perperikon
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...
РосиДимова
Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...
latinka
Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...
Мильо
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
