Чашата вино в ръката ми беше толкова лека и пасваше така добре на сгъвката на пръстите ми, че вътрешно бях убедена в несравнимостта на този момент. Част от гъстата течност вече се разливаше във вътрешността ми, гъделичкаше ме, вдъхваше ми едно особено чувство. Наясно бях, че небето пред мен беше едно моментно стълкновение на частици. Секундите, които отминаваха бяха първите и последните. Съвкупността от мислите, редът, в който те се зараждаха в главата ми, моментът, в който изчезваха – всичко беше подвластно на настоящето.
Исках да си поговоря с някого - да споделя някоя дума, идея или простичка мисъл. Да поставя нещо, което се бе зародило в главата ми, във външния свят. Там - където всяка моя теория би могла да е или прекалено глупава, или по своему красива. Исках да чуя мнение, което би предизвикало нещо в мен, би събудило някакъв размисъл или чувство. Исках да разбъркам малко кашата в главата си, да я подправя, да я овкуся...
Чашата ми все повече се изпразваше. Имаше малко течност н ...