4 мин reading
Студ. Вятърът духа толкова безжалостно... рязко, смразява телата и сърцата, отвява усмивките..
Лицата на хората са като маски... тъжни, намусени, замислени или пък просто безчувствени... Всеки може би мисли за нещо, но вероятно не и за нещо хубаво... Хората се гледат с неумело скрита неприязън. Да, не се познават, не е хубаво да се гледат така... но си се гледат... Не ги интересува, че гледат така... голяма работа. На нея също не й се гледа дружелюбно. Околните й се струват неприятни... съществуват много неприятни хора... дори не си струва да ги гледаш, просто си го знаеш - гнусни са си... Тя не мисли да го скрива... ще си ги гледа неприветливо, както си пожелае... Какво я интересува, че няма да изглежда добре в техните очи? Наистина това я интересува, когато има някаква причина, или поне когато е в добро настроение... днес не беше такъв ден... може би понеже беше мрачно, студено и... не, без оправдания... това са си чисти оправдания... просто не беше такъв хуманист, какъвто й се искаш ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up