Петгодишният Ивайло с нетърпение очакваше родителите му да го вземат от детската градина. Един път в седмицата Павел, Ваня и синът им посещаваха заведение. И този ден дойде. След като си обу обувките и облече якето, Ивайло се усмихна. Искаше по всякакъв начин да покаже, че днес бе слушал. Че си е изял всичко и следобед е спал. Очакваше въпроси, на които бе подготвил отговорите си.
- Как мина днес, Иво? - попита Ваня.
- Много добре, мамо! Играхме си на буквички. На няколко игри още. Всичко си изядох и спах.
- Браво! - каза Павел. - Нали знаеш къде отиваме сега?
- На пица, нали? - попита детето.
- Разбира се! Всички сме заслужили - каза майката.
Детето се замисли. Запита се, какво ли пък толкова са направили неговите родители повече от слушането на госпожите, че да са заслужили. Вдигна главата си и излязоха от детската градина. Тръгнаха по тротоара до главната улица. Бе студена вечер. Разминаваха се със забързани хора. Някои от тях поздравяваха, други просто отминаваха. Снежинки прехврък ...