...На В.
Виждам те като искрящо злато. Като Слънце в тъмна нощ. Като звезда, повела ме по пътя стръмен, нагоре към по-нов, светъл небосвод.
За мене - ти си като глътка вино. Като бучка захар в моето кафе. За мене няма по-красиви от твоите очи, от тъмно кадифе.
До мене - ти си като слънчев лъч, светещ в моя мрачен ден. До мене ти си като нежен бриз, разхлаждащ моето лице.
Във мене - ти си като усмивка нежна, прогонила тъгата в туй сърце. Като кръвта ми - топъл през вените течеш и нощ, и ден.
Какъв си ти? Една картина. С кожа като огън и коси от мрака изтъкани. С устни сладки като мед. С ръце топящи, моя лед. Ти си една мечта. Една усмивка във съня.
© Росица Петрова All rights reserved.
