Nov 5, 2011, 11:08 AM

Началото е трудно, но вълнуващо

598 0 0
1 min reading

Часът е 23:00, а аз за стотен път преглеждам чантата си и дали съм сложила папката с документите за кандидатстване. Утре ми предстои изключително важен ден! Ще се явя на интервю за моден редактор в списание "Fashion". Макар да съм новобранка, мисля че ще се справя отлично,  защото ще работя с интерес и ще положа много усилия за да се усъвършенствам в това, с което съм решила са се занимавам. А сега е време за лягане, защото утре е понеделник и трябва да се става рано.

07:00ч. - Алармата на телефона ми звъни. Скачам от леглото и започвам да се оправям!
07:45ч. - Вече съм в колата. Пускам диск с любимите ми песни и си пея, докато стигна пред офиса на списанието.
08:00ч. - Вече съм там! Сигурна съм, че това е работата за мен, но краката ми не ме държат. Притеснена съм!
След няколкосекундно колебание решавам да влезна вътре. Там има още около десетина момичета, които също като мен искат това място. Всяка една от нас е тук, за да спечели поста моден редактор на списание "Fashion".
От другия край на коридора се чува глас, който извиква името ми. Време е да влизам! Тръгвам към кабинета на бъдещия ми шеф и се надявам, че интервюто ще премине успешно.

 

Следва продължение... :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...