Nov 17, 2005, 12:48 AM

Началото на една любов

  Prose
1.9K 0 2
2 min reading

Беше топла есенна вечер.Всичко беше спокойно...Даниела стоеше сама на автобусната спирка.Беше се замислила.За предишния си приятел.Докато стоеше така  2 момчета минаха покрай нея и й подсвирнаха.Тя се стресна.Защо и подсвиркват!Тя не се смяташе за хубава.Не беше много висока.Имаше дълга руса коса и дълбоки зелени очи.Имаше детско излъчване.Нищо,че беше вече почти 18 годишна.С дънки и маратонки,тя отиваше на среща.Отиваше да се види с Кристиян.Момче,което тя бегло познаваше,даже никак.Но все пак я бе поканил.Нямаше да му откаже.
Дани вече седеше в автобуса,загледала се навън.Да,Кристиян...излизаше с него просто ей така.За да забрави предишния си приятел Александър.Александър,с които бяха заедно от около година.Същия този Александър,които я беше лъгал хиляди пъти и тя му бе прощавала абсолютно всеки път...Защото го обичаше.Но днес Дани взе решение:щеше да го забрави.И затова излизаше с Кристиян.
Автобуса пристигна на нейната спирка.Тя слезе плахо,огледа се...И го видя...Кристиян.Високо,стройно момче,което я чакаше на спирката и нервно пристъпваше от крак на крак."Хубав е!"-помисли си Дани,докато го оглеждаше любопитно."Даже много"...
Тръгнаха по улицата.Разхождаха се няколко часа.Седнаха на една пейка и продължиха да си приказват.През цялото време Кристиян не спря да говори."Може да е от нерви или просто да си е такъв...Ама е адски сладък!".Дани беше запленена от него.Не можеше да откъсне очи от него.Попиваше жадно думите му,гледаше го в очите и й се струваше,че може да потъне в тях...Беше странно.До преди няколко часа си мислеше,че още обича Александър,а сега...
Дани се чувстваше като пияна.Смееше се,очите й сияеха.Беше щастлива.И Кристиян също.
Бяха толкова хубава двойка...Застанали един до друг.Луната ги огряваше и сякаш им се радваше."Боже,колко е хубав!Целуни ме!Хайде!Целуни ме!"-Дани не можеше да чака повече.Това момче,което не познаваше особено до преди някоклко часа,и беше взело ума!Тя трепереше...Искаше го...Безумно...
Дани спря да говори.Погледна сините му очи и потъна в тях.Той разбра.Придърпа я към себе си...И я целуна.Нежно и бавно.Прегърна я и я погали по косата.Кристиян я целуваше все по страстно.Прегръщаше я и я притискаше до себе си,сякаш го беше страх да не я изгуби.Така прегърнати,слели тела и души,те се отдадоха на чувствата си...На лунна светлина...
 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили All rights reserved.

Comments

Comments

  • Еми да...Ама все пак ми е първото разказче...И затова се получава така...Пък и съм вложила малко повече ...смисъл...и не съм оглеждала детайлите...а за продължение...да ще има...ама края няма да е щастлив като тоя...за съжаление...
  • и после?
    Може би трябва да включиш повече елементи от обстановката. Тя е важна - например сигурно ти се е случвало след време да минеш покрай местата, където имаш спомени, или да се натъкнеш на предмети, които ти напомнят и да изживееш момента отново. Друго, което би създало повече интерес у читателя е да включиш малко повече драматизъм, малко повече психология.
    Всички се учим все пак.

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...