17.11.2005 г., 0:48 ч.

Началото на една любов 

  Проза
1657 0 2
2 мин за четене

Беше топла есенна вечер.Всичко беше спокойно...Даниела стоеше сама на автобусната спирка.Беше се замислила.За предишния си приятел.Докато стоеше така  2 момчета минаха покрай нея и й подсвирнаха.Тя се стресна.Защо и подсвиркват!Тя не се смяташе за хубава.Не беше много висока.Имаше дълга руса коса и дълбоки зелени очи.Имаше детско излъчване.Нищо,че беше вече почти 18 годишна.С дънки и маратонки,тя отиваше на среща.Отиваше да се види с Кристиян.Момче,което тя бегло познаваше,даже никак.Но все пак я бе поканил.Нямаше да му откаже.
Дани вече седеше в автобуса,загледала се навън.Да,Кристиян...излизаше с него просто ей така.За да забрави предишния си приятел Александър.Александър,с които бяха заедно от около година.Същия този Александър,които я беше лъгал хиляди пъти и тя му бе прощавала абсолютно всеки път...Защото го обичаше.Но днес Дани взе решение:щеше да го забрави.И затова излизаше с Кристиян.
Автобуса пристигна на нейната спирка.Тя слезе плахо,огледа се...И го видя...Кристиян.Високо,стройно момче,което я чакаше на спирката и нервно пристъпваше от крак на крак."Хубав е!"-помисли си Дани,докато го оглеждаше любопитно."Даже много"...
Тръгнаха по улицата.Разхождаха се няколко часа.Седнаха на една пейка и продължиха да си приказват.През цялото време Кристиян не спря да говори."Може да е от нерви или просто да си е такъв...Ама е адски сладък!".Дани беше запленена от него.Не можеше да откъсне очи от него.Попиваше жадно думите му,гледаше го в очите и й се струваше,че може да потъне в тях...Беше странно.До преди няколко часа си мислеше,че още обича Александър,а сега...
Дани се чувстваше като пияна.Смееше се,очите й сияеха.Беше щастлива.И Кристиян също.
Бяха толкова хубава двойка...Застанали един до друг.Луната ги огряваше и сякаш им се радваше."Боже,колко е хубав!Целуни ме!Хайде!Целуни ме!"-Дани не можеше да чака повече.Това момче,което не познаваше особено до преди някоклко часа,и беше взело ума!Тя трепереше...Искаше го...Безумно...
Дани спря да говори.Погледна сините му очи и потъна в тях.Той разбра.Придърпа я към себе си...И я целуна.Нежно и бавно.Прегърна я и я погали по косата.Кристиян я целуваше все по страстно.Прегръщаше я и я притискаше до себе си,сякаш го беше страх да не я изгуби.Така прегърнати,слели тела и души,те се отдадоха на чувствата си...На лунна светлина...
 


 

© Лили Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Еми да...Ама все пак ми е първото разказче...И затова се получава така...Пък и съм вложила малко повече ...смисъл...и не съм оглеждала детайлите...а за продължение...да ще има...ама края няма да е щастлив като тоя...за съжаление...
  • и после?
    Може би трябва да включиш повече елементи от обстановката. Тя е важна - например сигурно ти се е случвало след време да минеш покрай местата, където имаш спомени, или да се натъкнеш на предмети, които ти напомнят и да изживееш момента отново. Друго, което би създало повече интерес у читателя е да включиш малко повече драматизъм, малко повече психология.
    Всички се учим все пак.
Предложения
: ??:??