Началото на края (ІІ част) Мъртвородено
Мъртвородено
На акта, вместо имената на детето, беше записано МЪРТВОРОДЕНО, а по-надолу в колонката - родители: 1. майка - Маруся Иванова Григорова, 2. баща – Григор Христофоров Григоров
Свидетелство за раждане се съставяше на живородени деца и Маруся нямаше да получи такова, но тръгна към „гражданското”, където беше помолена за някаква справка, относно данните за детето и родителите.
След тежкото и мъчително раждане докторите все пак бяха доволни, че спасиха майката. ”Еклампсия”. Маруся чуваше за пръв път тази дума. После разбра, че това е тежка форма на предизвикана от бременността хипертония. Протича с пристъпи от гърчове (отначало тонични, а след това клонични), безсъзнание, хипертония, отоци. Наблюдава се през втората половина на бременността. На латински език: eclampsia.
На английски език: eclampsia. И това беше всичко…
Детето се беше родило в осмия месец, с Григор бяха решили да спазят традицията и да подновят името на майка му – Венета.
Тя вървеше потънала в мислите си и не забелязваше света около нея, а и не искаше да го гледа. Усмихнати майки с красиви малки бебенца изпълваха пешеходната зона. Бебешките колички, окичени с надуваеми и плюшени играчки, сновяха напред-назад, единствено тя самотна, отчаяна, изпаднала в състояние на безтегловност, чужда на всичко около нея, вървеше задъхано и желаеше час по-скоро да свърши работа и да се прибере. Този път нямаше да се справи… Проблемите валяха и я затрупваха, животът ù стана непоносим. Състраданието на близките и неимоверните грижи я изнервяха още повече. Обречена беше, обречена да страда. Григор беше сдържан и пестелив на думи, при него нямаше напрежение и мъка. Веднага след като я изписаха, тръгна пак по чужбина, чудеше се на това негово равнодушие. Спомни си покойната си баба, която за такива казваше - „Ни на живо се радват, ни на умряло реват”.
В голямата и красива къща витаеше самота и неимоверна мъка. Тя обичаше мъжа си, а бяха толкова чужди, защо ли? Отново и отново си припомняше за съвместния семеен живот, за съпруга си, толкова добър към нея, а в същото време толкова чужд. Празнотата в душата ù, вместо да се запълни с течение на времето, все повече и повече се увеличаваше.
Нуждаеше се от помощ, а не знаеше кой път да поеме. Не искаше да говори за проблема си, избягваше срещите с близките си приятелки. Тяхната утеха не я топлеше, те все пак имаха деца и бяха майки. Инкогнито ходеше по врачки, баячки, на църква и психотерапия, но резултат нямаше.
Единствено Здравко беше плакал заедно с нея за „малката принцеса”. Мислеше да му се обади за малко, да поплаче на рамото му, да я подържи в обятията си. Той ù действаше толкова успокоително, затова сигурно щеше да присъства в живота ù, докато „смъртта ги раздели”. Не бяха разменяли клетви, нито халки, нито подписи за „законни”, а толкова много си принадлежаха.
Маруся беше объркала посоките, не знаеше, не разбираше кое е начало и кое е край на проблемите в нейния живот. „Мъртвородено”, повтаряше отново и отново… Начало или край е това?
Следва
© Димка Първанова All rights reserved.
