Път към целта
Животът си течеше в обичайния ритъм, когато Маруся събра кураж да се обади на телефонният номер, изписан върху визитната картичка на изпълнителния директор. Сърцето й лудо подскачаше. Вълнуваше се, както много пъти до сега, но този път вълнението беше съпроводено от нещо като радост, надежда, симпатия , нещо много по-различно, топло и непознато за нея.
- Ало? – чу отсрещния глас и едва не изтърва слушалката. Този път гласът й се стори сериозен, делови и респектиращ.
- Извинете, аз съм Маруся, спомняте си, нали? Дадохте ми телефона на годежа на сестра ми… Реших да Ви се обадя, може би… може би ще ми кажете кога е удобно да Ви посетя?...
Директорът веднага усети несигурността и вълнението на момичето и си помисли, че не е толкова „нахакана” както му се стори през оная приятна вечер, когато заедно не разбраха колко неусетно мина времето. Вълнението, с което Маруся се обади по телефона, като че се прехвърли върху него, мислено си обеща, че в никакъв случай не трябва да се под ...