Начинът, по който трябва да изживеем живота си

Животът никога няма да бъде това, което искаш. Ще се променя, както всеки ден изгревът и залезът са различни, както всеки ден е неповторим. И трябва просто да го изживеем, без да се опитваме да го разберем.

Не е трудно да сме щастливи. Първо трябва да си го позволим. Можем някак по-лесно да се научим да приемаме загубите, неуспехите, болката и предателствата. С усмивка можем да се преборим с всичко и всички. Просто трябва да повярваме.

Не казвам, че ще е лесно. Трудно е, но така ставаме по-силни. Ако не рискуваме, никога няма да спечелим нищо. Страшно много време отнема да постигнеш нещо. Понякога много време отнема и да се изправиш, когато някой те е бутнал в пропастта. Трудно е да подтиснеш болката си и да погледнеш и закрачиш напред. Но трябва да бъдем смели. И трябва да се научим да се борим, дори когато и силите ни са се изчерпали. И трябва да не спираме да търсим щастието, защото то е пътят.

Понякога самите ние сме склонни да правим големи компромиси, прощаваме непростими грешки, но така е по-правилно. Силата е в това да умееш да простиш. Чакаме търпеливо твърде много време и, когато тъгата стане наш приятел във всеки един ден, започваме да привикваме към нея. Хората често ставаме мазохисти към себе си - дотолкова свикнали с болката в тях, че е без значение дали ще я почувстваме и днес... и утре... пак...

Искам да кажа, че животът няма да бъде винаги добър или лош с нас. Той е един непрестанен кръговрат. Защото времето е нещо, което няма да те чака дълго да се изправиш, да изтриеш сълзите и да се усмихнеш. Трябва да го направиш на мига, както аз постъпих, въпреки всичките трудности и разочарования. Аз се научих да живея с болката си, но от днес вече няма да присъства в живота ми. Научих, че никой не го е грижа как си, защо си тъжен и защо в очите ти има сълзи, затова реших, че усмивката няма да слиза от лицето ми. Научих да не очаквам нищо, за да не бъда разочарована след това. Да не се доверявам изцяло на никого, за да не ме разруши нечие предателство. Защото щастието е чувството, с което искам да се събуждам всяка сутрин.

Аз вървя напред с малко болка, с мъничко тъга и с моята усмивка. Не знаеш какво усеща сърцето ми. Не знаеш какво ме съветва разумът. Не знаеш какво става в главата ми. Дали съм  щастлива, само аз си знам, но и да не е така, вече никога не ще покажа в себе си тъгата. Затова: Усмихвайте се, каквото и да става! Търсете щастието си! Сбъднете мечтите си! Обичайте!