Имах среща с Майкъл в кафе „Джуулс" в Нюкясъл. Бях отишла по-рано, това беше навик още от началото на журналистическата ми кариера. Той се появи точно навреме. Бивш военен, не забравяше своите навици. Другото, което правеше впечатление у него, бяха белезите по лицето му. Постарах се да не се вглеждам в тях.
- Честно да си призная, бях се отчаяла за тази среща.
- Разбирам ви, госпожице Ивнинг, но съгласете се, че един издирван от някои организации, няма как да не отиде на среща без да е проверил и без да се е подсигурил. Проверих за вас, за работата ви, за личния живот, всичко.
- Предполагам. Хората, за които работихте и ме свързаха с вас, са достатъчно популярни.
- Работех... Отдавна не съм в бизнеса. Реших, че не си струва. Парите не са проблем, годините натежават... Но все пак сигурността ми е застрашена и вземам определени мерки. Кажете сега какво искате от мен.
- Случайно попаднах на вашият случай. Заинтригува ме. Служба в умиротворителните сили, наемник при сърбите и човек за спец ...