Най-хубавото нещо
Светофарът светна червено и огромният поток от коли на кръстовището зачака, нетърпеливо, да преминат пешаходците. Мощните машини ръмжаха, издишайки облаци пушек, които се вливаха в преминаващата тълпа хора. Фаровете им ги заслепяваха, сякаш искаха да ги дезориентират и объркат. Като зверове, които с настървение очакваха някоя объркана жертва да остане там и да бъде разкъсана, веднага щом светне отново зелената светлина... Но жертви в тази джунгла нямаше. Хората се придвижваха възможно най-бързо до отсрещния край на улицата, сгушени в палтата си, необръщайки внимание на колите. Вниманието им в тази студена вечер, по-скоро беше насочено много повече към студения вятър, калта и кишата, които бяха заляли града. Светна зелено, колите изреваха и продължиха напред.
Борис вървеше забързано измежду тълпата. Той беше не много висок и слаб мъж с изпито лице и трескав поглед. Вървеше някак стреснато, забързано. Сякаш искаше миг по-скоро да избяга от всичко и всички. Тълпата го по ...