Най-скучният ден
НАЙ-СКУЧНИЯТ МИ ДЕН В ГОДИНАТА
- Ало? О, Сийче!...
- Какво да ти кажа, пълна скука! Толкова...
- Да, да... ами как да почне, нормално. Прибрах се по-рано, да съм готова със съответно обратни отпорни действия: натокана, облякана, гримосана, а той да си дойде точно навреме, представяш ли си! И всичко пазарил, и детето взел от градината и завел при баба му и дядо му, и с един голяааам букет фрезии!...
- И аз туй казвам! Е как, дори този път любимите ми цветя донесе, с оня парфюм, на кой беше... На кой ще да е бил, сега е мой, представяш ли си! Аз какво, какво да кажа, за какво да се хвана?
- И това не, Сийче; за 15 минутки се оправи и право в ресторанта. Куверти, музики... И аз това се чудех, а той...
- А-ха! Позна! От там на бар, на "Дондуков", оня, дето пее младежът от Фактора, как му беше името...
- Да, и викторина само за мъже "Какво не искат жените", да си умреш от хилеж. И моят дори спечели едно плюшено котенце!
- Сийче, Сийчеее... излизаме и таксито ни чака на входа - е това и в най-смелите си мечти не съм си представяла!
- Ох, мани, мани, разчекна ми се устата от усмивки цяла вечер: к'ъв беше тоя 8-ми март, без нито едно скандалче, да няма на какво да кажеш "Не стига, че цяла година, ами и на нашия празник поне..."
- Взе ми думите от устата: най-скучният ми ден в годината!
- Чакай, Сийче, да седна, че се уморих да ти разказвам скучнотии, хайде сега ти! Слушам те!
- Ааа, това е друго, блазе ти, добре си го подредила, не като моя...
- Слушам, слушам...
© П Антонова All rights reserved.
