Както всяка година, така и тази, месец март е слънчев, но мразовит. Вятърът духа от всички посоки, типично за това време на годината. По улиците е оживено, шумно, като имаме предвид значението на тези думи за едно провинциално градче. Излизам от входа, обличайки връхната си дреха, и аз не знам защо. "Не е толкова студено" прокоментирам наум времето, докато крача забързано към гаража. "Ето я моята красавица"... Не съм я карала повече от месец.
Когато влязох вътре ме заля болезнена вълна на горчиви спомени... Посреща ме картинка, до болка напомняща на прекараните с Него часове в колата... Разпръснати на пасажерското място лежат CD-тата с лигавата музика, която Той така обича... На огледалото виси самотно плюшеното куче, което ми подари още в първите дни на връзката ни... Тази, която преобърна из основи живота ми... С горчива въздишка паля колата и дори шумът на двигателя ми припомня безкрайните часове на безцелно мотаене с Любовта на живота ми... Поради липса на натоварено движение само ...