Опитвах се да заспя, но напразно. Луната се беше изцъклила над баира и осветяваше тавана, като с прожектор. А щурците се надпреварваха, кое по-хубава песен да подхване, та да ни държи будни през нощта. И се отказах от тази мъчителна борба за сън.
Съпругът ми пушеше на терасата цигара и загледан в нощното небе ме попита, какво ще направя, ако сега се появи мечка! Където ни е ранчото, комшията Янко, имаше кошери с пчели. Грижеше се много добре за тях, а те от своя страна, му се отплащаха с много мед, който продаваше. Беше дребно, добро човече, военен пенсионер, много безстрашен и владеещ добре хумора. Когато и ние сме тук, винаги идваше със шише домашна ракия, негово производство, сядаше вън на беседката и чакаше, да разпънем масата.
Така неусетно времето и полунощ винаги бяха отдавна минали, в приказки, песни и вицове. Беше събота, ден за активна почивка, за събиране на положителни емоции и създаване на спомени, които щяха да топлят душите ни. Бяхме сами със съпругът ми, от другите вили ...