Нападението на мечката
Опитвах се да заспя, но напразно. Луната се беше изцъклила над баира и осветяваше тавана, като с прожектор. А щурците се надпреварваха, кое по-хубава песен да подхване, та да ни държи будни през нощта. И се отказах от тази мъчителна борба за сън.
Съпругът ми пушеше на терасата цигара и загледан в нощното небе ме попита, какво ще направя, ако сега се появи мечка! Където ни е ранчото, комшията Янко, имаше кошери с пчели. Грижеше се много добре за тях, а те от своя страна, му се отплащаха с много мед, който продаваше. Беше дребно, добро човече, военен пенсионер, много безстрашен и владеещ добре хумора. Когато и ние сме тук, винаги идваше със шише домашна ракия, негово производство, сядаше вън на беседката и чакаше, да разпънем масата.
Така неусетно времето и полунощ винаги бяха отдавна минали, в приказки, песни и вицове. Беше събота, ден за активна почивка, за събиране на положителни емоции и създаване на спомени, които щяха да топлят душите ни. Бяхме сами със съпругът ми, от другите вили хората ги нямаше, а Янко, замина за няколко дни в Гърция, племенникът му строил вила, та се нуждаел от работна ръка. Щеше да си дойде в неделя. '
Станах от леглото и излязох на терасата при доктора(съпругът ми).Наметнах раменете му с одеяло, вечерите тук са прохладни, а той ме погледна нежно и влюбено . Допивам си ракията и ще си лягам, ми каза той. После го целунах по врата, много обичаше там и пак се мушнах под завивките.
По някое време съм се унесла, ароматът на рози, който идваше от двора, ми действаше много успокояващо. Но чувам в просъница как той рече, че е чул, мечка в тъмното, в близост до кошерите на Янко. Аз не съм била съвсем будна, щом съм заспала толкова дълбоко, сякаш съм била под упойка. Не съм разбрала кога се е съмнало, нито, кога кафемашината е пуснала кафето на доктора, само чух, как подпали колата и замина до града по работа.
Понеже нямаше какво да правя толкова рано, излежавах се в завивките и си мислех, дали това, за мечката снощи, е било вярно, или нещо се е заблудил моя. Не знам, колко време е минало, дори не съм поглеждала часовника, но чувам някой ме вика по име.
Учудих се, кой ли се е досетил за мен, сложих една жилетка набързо и се показах на терасата. Гледам човек, приличащ на космонавт, облечен в жълт гащеризон и шлем с маска. Не се виждат нито лице, нито очи, а държи в едната си ръка брадва. Изненадах се, защото за първи път виждах така облечен човек, а той, Янко. Върнал се от Гърция и дошъл направо на ранчото, но като видял, че най хубавите му кошери са разбити, помислил, че ние сме видели, или чули нещо, та затова решил да попита .
Когато му разказах, че доктора е чул подозрителен шум, но във тъмното, нищо не е видял, Янко реши да обходи отново пчелина. След малко се върна и каза, че е намерил черна козина до кошерите. Мечката беше разбила тези с най- много мед от които той вадеше по 30 кг. Добре си беше похапнала.
От тогава започна всяка вечер да я чака, смееше се , казвайки на доктора , че рано или късно, ще я изненада в гръб, но тя така и не се появи повече. След тази случка с кошерите, като си внуших, че ще дойде и в нашия двор, така започнах да се страхувам през нощта, че всяка сянка ми се привиждаше на мечка. Винаги се качвахме на тавана да спим, имах някаква сигурност, защото стълбата беше стръмна и се успокоявах, че мечката, ако реши да ни нападне и нас, ще имаме време да се отбраняваме от високо.
От тогава не сме чули нищо повече за нея, но в мен се загнезди страха и ми стана постоянен спътник в нощите. След време, Янко продаде и вилата и пчелите, замина за Гърция. Новите собственици не разбираха нищо от пчели и ги махнаха, какво стана с тях, не знам, но спомените ми са толкова живи, сякаш още чувам , как викаше Янко“ Ела ми мечко, ела, ще видиш, какво съм ти намислил“.
© Миночка Митева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Колкото повече, толкова повече - каза Мечо Пух. Та похапнала си от медеца нашта Баба Меца!
-
Благодаря ви, Роси и Таня! Бъдете щастливи!
-
Мечка, но да не те среща
-
Казват, че мечките се страхуват от човека и бягат от него. Много рядко напада. Ама очите на страха са големи! Хубав разказ, Миночка!
-
Благодаря, Георги!
-
Високо ниво...
-
Стойчо, благодаря за хубавия коментар!
-
Какво ли бих могъл да споделя?
Понеже изкарах повече от половината си войниклък на границата:там по-ловки ловци от мечките, здраве му кажи!
В Странджа планина има разнообразна фауна.Всякакви животни съм виждал-вълци,лисици,чакали,сърни и диви прасета,но от мечките през зимата откривахме следи от лапите им и кости от едър добитък, който отмъкваха от Турция и бягаха от преследвачите си на наша територия.
Мечката е изключително интелигентно животно.
Благодаря за разказа, Миночка! -
Наде, много топъл и сърдечен коментар, прегръщам те! Благодаря, че го постави в любими!
-
Много мил спомен. Похапнала Меца и си отишла по своите си дела. Останал спомен за един пчелар и един доктор - по-сладък от меда в пчелина. Живот...
-
Много си точна Ивита! Благодаря ти!
-
Хубав разказ си написала, Мини!💝
Поздравявам те!
За разлика от човека, животните се борят единствено за храна, територия и възможност да отгледат потомството си. Не са опасни толкова мечките от гората, колкото другите- тия които си менят козината, според накъде духа вятърът и са сред нас!☺ -
Младен, благодаря, за коментара! И за любими! А за мечката в нас" бронебойни патрони, няма открити , няма открити".
-
Много жив и отлично разказан спомен. Поздравление, Миночка!
Страхът от мечката извън нас е едно. С него можем някак си да се справим. Но има една друга мечка, която броди в нас и се опитва да открадне меда на душата ни. Какво да правим с нея? -
Благодаря ти, Ели, трогна ме!
-
Ами страшно си е! Хубаво разказваш, Миночка!
-
Валентина , много ти благодаря, за коментара, зарадва ме!
Силвия, трогна ме, беше ми се затъжило за теб! -
Много ми хареса как си го разказала, Мини, мечки ще борим тая нощ в съня и двете. Усещам просто!
Благодаря! -
Страхът е най-страшен, да знаеш
-
Благодаря, за хубавия коментар, Петър! Лека вечер!
-
Уплашила се е мечката,...а, иначе си е страшно да видиш мечка, не в цирка де, да обикаля наоколо ...Ама двукраките мечки станаха по-опасни от четерикраките, Миночка,.. това вече е основание за страх...Емоционален разказ
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
