В живота си често губим хора или вещи. Губим силите си да продължим напред и да посрещнем новите изпитания, които ще ни постави. Ще ни изправи, за да ни подари това, което не сме открили в изгубеното, което не сме имали възможността да видим. Взима ни онова, което обичаме и за което ни боли след загубата. Но никога не забравя да ни даде късче от онова, което ще ни помогне. Малко по малко ни води. Хваща ръцете ни и ни повежда.
Тръгваме заедно с всичката болка, тъга и празнота. Те са с нас навсякъде като сянка. Не трябва да бягаме от тях, а да ги приемем, да се научим да живеем с тях или да ги надживеем. Събуждаме се и виждаме светлината от новия ден. Бледото очарование на новия път, който ще извървим. Малкото удоволствие от всички онези дребни неща, които ни се случват преди да затворим очите си нощем, когато заспиваме.
Макар и все още да усещаме болката и празнотата от загубата, ще съберем силите си и ще се усмихнем срещу онова, което ни помрачава. Можем също така да се затворим в себе ...