Нашата улица
Нашата улица
Искам да ви разкажа за моята улица. Мисля, че е единствена в София. Друга такава няма. Виждала съм по другите улици - колите са паркирани само на единия тротоар. При нас са паркирани и на двата. Имаме си и дупки, същински пропасти. Понякога се ядосвам на паркираните коли, защото вместо за десет минути да минеш от единия до другия й край, ти трябва повече от час. Ама и аз с тея нерви... Но пък си има и хубавите страни. От вечното бързане кога ще се загледаш в някоя витрина? А така, докато се провираш между колите и като се заклещиш, имаш време да поразгледаш. Страхотни магазини! Напомнят ми старите смесени магазинчета на село. Какво ли няма вътре?! При дъждовно време ти помагат да се скриеш, за да не те изпръска някой мил, забързан шофьор.
Веднъж така се скрих в едно от тези магазинчета и реших да си купя чорапогащи, защото се закачих на една джанта (така ли се казва, не ги разбирам много автомобилните части). Пък и мъжът ми ми беше дал пари да си купя подарък за осми март, защото той няма вкус и ще ми купи нещо дето... Но да не се отклонявам от темата. Та купих си аз чорапогащника и от рестото си взех едно палто, че като ми напръскат това да имам какво да облека. Няма да ходя гола, я, въпреки че ми отива... засега.
Но обедняха хората, обедняха. Като мина покрай два - три „Мерцедеса", палтото ми стане на нищо. Нямат ли пари за автомивки тия хора? Абе, тая инфлация ни изяде париците, ей.
Оживена е нашата улица, сигурно затова е толкова прашна. К'во се чудя? Ето аз, дето съм добра домакиня, избърша прах и след два дни не мога да позная кое е гардероб, кое - секция. Всичко потънало в прах.
Весело е на нашата улица. Пешева от втория етаж щеше да си остане стара мома. Благодарение на дупките се омъжи. Нали не ни е осветена улицата, тя бързала да се прибере от втора смяна и хем наизуст си знаеме дупките, ама айде де. През деня се е поразбила повечко и да стъпи накриво и право в дупката. Та някакъв си шофьор я видял да излиза от пуста дупка, качил я в колата и право в „Пирогов". Счупен крак, навехната китка. Така се запознали и вече чакат дете.
По-рано какво беше? Мърсотия, обърнати кофи по цялата уличка. Сега няма място за кофи - само коли, коли. Сега само една кофа, как да се обърне като колите са плътно една до друга? И по-добре, по-чистичко стана. Па и кафене и три ресторанта имаме вече - прости... реституция. Вечер музика, веселие. По-рано имаше една махленска кръчма и само пияндета. Сега си личи, че сме европейци.
Комшиите отсреща мислят да пишат до кмета, за да дойдат да я оправят. Да, ама ние от по-голямата кооперация сме против. Имаме още три стари моми и един ерген. Докато не ги задомим, никакъв ремонт на улицата. Я Пешева как щастливо си живее. Може и другите да извадят късмет.
Затова няма да си пиша адреса. Нека си имаме поне една такава стара поразбита улица - гараж. Да напомня за хубавото старо време. Къде на друго място ще видите колите, накацали като птички по тротоарите? Разкопки като в старинен град. И много прах, наслоена от векове, като кадър от уестърн. Езерца - насред пътя след обилен дъжд. Добре, че завали, та я поизмие. Нека я запазим такава, защото е единствена в София, а може би и в страната. Всички други улици са чисти, гладки, без помен от дупки. Колите са в подземни гаражи, улиците са светли, широки. Пешеходците спокойно си сноват. Няма задръстване, абе - скука.
© Светлана Лажова All rights reserved.
