May 29, 2010, 6:58 PM

Наследствено „Гуарнери” 

  Prose
2199 0 23
1 мин reading

 

 

Всички се правехме, че не знаем за цигулката на мама, стоеше в калъф, най-отгоре на шкафа. „Гуарнери”-то беше семейна тайна - с брат ми винаги прескачахме шкафа, когато чистехме, а мама никога не се сърдеше.

Всяка сутрин ставаше преди изгрев. Другите майки месеха хляб, но мама първо вадеше цигулката. И свиреше.

Само една мелодия свиреше мама, от първия си концерт, на който никога не отишла. Свиреше тихо и кратко. А ние с брат ми отваряхме очи в тъмното: толкова красива беше майка ни.

Свиреше тихо и разплакваше стените. После прибираше цигулката, запретваше ръкави и месеше.

С изгрева замирисваше на изпечен хляб и питки и ние отивахме при нея. “Мамо, ти свиреше…”, а майка ми вадеше питките от фурната и се смееше - „Пак ви се е присънила музика.” Смееше се, както свиреше - разплакваше стените. И ние с брат ми се смеехме и не казвахме.

Леля ни била орисница на мама. Подарила й „Гуарнери”-то още, когато мама била малка. Всяка сутрин ставали преди изгрев, за да свирят. Мама се учела и се смеела. Свирела всяка сутрин преди изгрев: тихо и кратко.

Мелодията, която свиреше мама, знаеха даже птиците. Когато скриеше цигулката в калъфа - те започваха да я припяват. Толкова заразително свиреше мама.

Тази сутрин с брат ми не чухме цигулката. Не замириса на хляб и на питки. Чакахме да отмине изгрева, да е съмнало, защото пазихме тайната на мама, и тогава се втурнахме в кухнята.

Мама стоеше над празен чувал за брашно, калъфът на „Гуарнери”-то беше отворен до нея. Повече на ковчег приличаше. Мама ни погледна, тихо и кратко, и каза: “Вече няма да ви се присънва музика.”

На другата сутрин замириса на хляб и питки. Птиците мълчаха. Нищо не казахме с брат ми. И мама нищо не каза.

 

Сега мама лежи в калъф. Брат ми намери и откупи нейното „Гуарнери” и то лежи до нея. Замеряме с пръст и цветя, а птиците пеят мелодията на мама. Единствената мелодия, която свиреше, от първия си концерт, на който никога не е отишла. Свиреше я и разплакваше стените. После мирише на хляб и на питки. А тя се смееше…

 

 

© Идеми Дойдеми All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Здравей, Вит

  • аз бях тук...и понеже ми се плаче,а няма как да го покажа...оставям нея
  • ;Рр

    Не съм виновна, че си ги чел двата в един ден, 'ма - наздраве за светлия ден!

  • Прекрасен кратък разказ - от най-трудните за писане. Поздрави!
  • ти какво искаш да кажеш - че прочелите не заслужават по бира ..; ? )

  • Благодаря за вниманието.

    Най-вече благодаря за това, че този път никой не ми изказа съболезнованията си. За разлика от миналата година, когато публикувах тук този текст.

    М, да! - капачка за всички!
  • Мхм, нямаше как да остана анонимна...! Бях тук... няколко пъти.
  • Още веднъж благодаря - че не сте анонимни и ... че във фокус е разказът!
  • Разплакваш!
  • Много емоционален разказ! Поздрави!
  • Много силна емоция...трогващо!
    Поздрави!
  • да, наистина топъл...
  • неанонимна прегръдка
  • Силен разказ! Поздравления!
  • разплака ме, момиче... не е здравословно в неделя да се плаче, особено когато празнуваш таен празник...
    насълзи ме още в началото- пропуснатите възможности са като камшик, поиграл в главата ти, от който не боли, но звукът му не те оставя да спиш... поздрав, Ид!
  • и тук отбелязвам присъствие
  • благодаря на неанонимните - приятно е да зная :}
  • А ето и моята...
  • анонимните, така няма да се разберем - виждам, че тук са минали и им е било приятно на повече от 5 човека... ако може да ми подсказвате, че ви е било драго тук с усмивка, а не с оценка?... а? става ли?...

    айди сега - на поправка!

    Иначе - благодарности...

  • Стоя вече няколко минути и се опитвам да напиша коментар... И, всичко ми се струва клише... А усещането и емоцията...
    БЛАГОДАРЯ!!!
  • Много хубав разказ!
    Поздрав!
  • Добре "стоящ" стил, чиято хармонична лекота улеснява асоциациите по текста. Смислово, поне някои детайли - не така добре като стила!... Крайният резултат - приятно изненадваща изящност и топлота с набелязани и стилизирани елементи на меланхолност, от страна на уважаемата idemidoidemi (Идеми Дойдеми)
  • топъл, много топъл.
Random works
: ??:??