Наследствено „Гуарнери”
Всички се правехме, че не знаем за цигулката на мама, стоеше в калъф, най-отгоре на шкафа. „Гуарнери”-то беше семейна тайна - с брат ми винаги прескачахме шкафа, когато чистехме, а мама никога не се сърдеше.
Всяка сутрин ставаше преди изгрев. Другите майки месеха хляб, но мама първо вадеше цигулката. И свиреше.
Само една мелодия свиреше мама, от първия си концерт, на който никога не отишла. Свиреше тихо и кратко. А ние с брат ми отваряхме очи в тъмното: толкова красива беше майка ни.
Свиреше тихо и разплакваше стените. После прибираше цигулката, запретваше ръкави и месеше.
С изгрева замирисваше на изпечен хляб и питки и ние отивахме при нея. “Мамо, ти свиреше…”, а майка ми вадеше питките от фурната и се смееше - „Пак ви се е присънила музика.” Смееше се, както свиреше - разплакваше стените. И ние с брат ми се смеехме и не казвахме.
Леля ни била орисница на мама. Подарила й „Гуарнери”-то още, когато мама била малка. Всяка сутрин ставали преди изгрев, за да свирят. Мама се учела и се смеела. Свирела всяка сутрин преди изгрев: тихо и кратко.
Мелодията, която свиреше мама, знаеха даже птиците. Когато скриеше цигулката в калъфа - те започваха да я припяват. Толкова заразително свиреше мама.
Тази сутрин с брат ми не чухме цигулката. Не замириса на хляб и на питки. Чакахме да отмине изгрева, да е съмнало, защото пазихме тайната на мама, и тогава се втурнахме в кухнята.
Мама стоеше над празен чувал за брашно, калъфът на „Гуарнери”-то беше отворен до нея. Повече на ковчег приличаше. Мама ни погледна, тихо и кратко, и каза: “Вече няма да ви се присънва музика.”
На другата сутрин замириса на хляб и питки. Птиците мълчаха. Нищо не казахме с брат ми. И мама нищо не каза.
Сега мама лежи в калъф. Брат ми намери и откупи нейното „Гуарнери” и то лежи до нея. Замеряме с пръст и цветя, а птиците пеят мелодията на мама. Единствената мелодия, която свиреше, от първия си концерт, на който никога не е отишла. Свиреше я и разплакваше стените. После мирише на хляб и на питки. А тя се смееше…
© Идеми Дойдеми Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Здравей, Вит
-
аз бях тук...и понеже ми се плаче,а няма как да го покажа...оставям нея
-
;Рр
Не съм виновна, че си ги чел двата в един ден, 'ма - наздраве за светлия ден!
-
Прекрасен кратък разказ - от най-трудните за писане. Поздрави!
-
ти какво искаш да кажеш - че прочелите не заслужават по бира ..; ? )
-
Благодаря за вниманието.
Най-вече благодаря за това, че този път никой не ми изказа съболезнованията си. За разлика от миналата година, когато публикувах тук този текст.
М, да! - капачка за всички! -
Мхм, нямаше как да остана анонимна...! Бях тук... няколко пъти.
-
Още веднъж благодаря - че не сте анонимни и ... че във фокус е разказът!
-
Разплакваш!
-
Много емоционален разказ! Поздрави!
-
Много силна емоция...трогващо!
Поздрави! -
да, наистина топъл...
-
неанонимна прегръдка
-
Силен разказ! Поздравления!
-
разплака ме, момиче... не е здравословно в неделя да се плаче, особено когато празнуваш таен празник...
насълзи ме още в началото- пропуснатите възможности са като камшик, поиграл в главата ти, от който не боли, но звукът му не те оставя да спиш... поздрав, Ид! -
и тук отбелязвам присъствие
-
благодаря на неанонимните - приятно е да зная :}
-
А ето и моята...
-
анонимните, така няма да се разберем - виждам, че тук са минали и им е било приятно на повече от 5 човека... ако може да ми подсказвате, че ви е било драго тук с усмивка, а не с оценка?... а? става ли?...
айди сега - на поправка!
Иначе - благодарности...
-
Стоя вече няколко минути и се опитвам да напиша коментар... И, всичко ми се струва клише... А усещането и емоцията...
БЛАГОДАРЯ!!! -
Много хубав разказ!
Поздрав! -
Добре "стоящ" стил, чиято хармонична лекота улеснява асоциациите по текста. Смислово, поне някои детайли - не така добре като стила!... Крайният резултат - приятно изненадваща изящност и топлота с набелязани и стилизирани елементи на меланхолност, от страна на уважаемата idemidoidemi (Идеми Дойдеми)
-
топъл, много топъл.
