Понеже производителите му твърдяха, че винаги надушва верния път го кръстихме Гуджо. Още на следващата сутрин Гуджо влезе в тестовата си фаза. Седнах зад волана, а милата до мен го гушна в скута си. Щяхме да ходим до братовчеда и набързо вкарахме адреса през дисплея. След като премига няколко пъти, Гуджо изписа “road calculation done“ и обърна на чист български с нежен тембър:
“След 300 метра завийте надясно!”
– Защо си изпрограмирал женски глас? – заинтересовано попита милата.
Нищо не му бях програмирал, сигурно така си беше по дифолт, ама това надали щеше да ми повярва, затова опитах нещо по-убедително:
– Ами нали съм свикнал женски глас да ме инструктира…
Тя кимна небрежно и се задълбочи в опциите. Отначало се беше дърпала, не искаше да купуваме навигационна система, скъпа била, но аз тайно я подозирах, че просто не понася друг освен нея да диктува посоката.
– Леле колко езици има! – възкликна тя и лукаво смигна: – Искаш ли да го превключа на италиански?
– Ако ти се слуша Челентано, ...